Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 34

Маркъс се спусна по аварийната стълба и опря гръб в стената. Извади от джоба си седем патрона. Четири от тях влязоха в барабана с остро изщракване. Седмица след като беше получил револвера, двамата с Туист се натъкнаха на мъртвия наркоман, проснат в мазето на една от къщите складове. Туист не пожела да има нищо общо, но Маркъс беше на друго мнение, тъй като се нуждаеше от упражнения по стрелба. Вкара два куршума в гърдите на наркомана и трети в слепоочието му. Протече малко кръв и това беше всичко. Не изпита нищо особено. Освен съжалението за трите изхабени патрона. Но ефект все пак имаше. Мълвата стигна до когото трябва, а самият той се увери, че не е проблем да застреля когото и да било.

Пристъпи към ъгъла и надникна. Началото на улицата беше пусто. По-нататък се виждаше камион с надпис ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ „СИЛВЪР ЛАЙН“ отстрани. Маркъс опря гръб в стената и се намръщи от тъпата болка, която пулсираше в главата му. Не знаеше откъде се беше появила, но беше там.

Натика револвера в джоба си, прекоси улицата и почука на задната вратата.

— Хей!

Чу леките стъпки на Корееца, който се качваше по стълбите от мазето. После вратата се отвори.

— Къде се губиш бе, Маркъс?

Корееца всъщност се казваше мистър Ли. Продаваше всичко — от сирене до чорапи, защото никоя от големите вериги магазини не проявяваше желание да се установи в този квартал. И продаваше скъпо, въпреки че основните му доходи не идваха от търговията, а от онова, което държеше в мазето.

— Пари ли искаш? — попита Ли и потърка палец и показалец пред лицето му.

Маркъс сви рамене. Кой не иска пари?

— Добро момче — рече Ли. — Влез.

Накара да го седна на един стол в задната част на магазина, дръпна крачола си и измъкна от чорапа пачка навити на руло двайсетачки.

— Двеста долара, всичките за теб — обяви Ли. — Хайде, вземай.

Момчето остана неподвижно на мястото си.

— Защо не ги вземеш? — попита Корееца.

— А ти защо бързаш?

Ли погледна парите и остави пачката на тезгяха.

— Това за последната поръчка ли е? — попита Маркъс.

Корееца кимна. Последната поръчка беше направена онзи ден. Плоски кашони, много повече на брой от обикновено. Маркъс нямаше представа какво има в тях, но знаеше, че ще му донесат пари. Протегна ръка и прибра пачката в джоба си. Лицето на Ли разцъфна в усмивка на облекчение.

— Добро момче.

— Това беше голяма поръчка, Ли. Може би за провинцията, а?

— Не — поклати глава Ли. — Странична поръчка, ама много важна.

Очите на Маркъс пробягаха по вътрешността на магазина. Рафтовете вляво бяха запълнени с консерви спагети и увити в целофан домакински гъби. Така и не успяваше да проумее системата, по която Ли подреждаше стоката си. Може би изобщо нямаше система. Обърнат с гръб към него, Корееца броеше остатъка от парите, които беше измъкнал от чорапа си. Същевременно продължаваше да бъбри за важната поръчка, която май трябвало да бъде изпълнена още тази нощ. Едната му ръка се вдигна да прогони мухата, която кацна на ухото му. Улицата отвън беше безлюдна. Счупеният часовник на стената показваше три следобед. Маркъс извади пистолета от джоба си и се изправи. Корееца отново замахна да прогони мухата.