Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 106
Майкъл Харви
— Вдигни си ципа.
Той се подчини.
— Защо са му на федералния агент два пищова? — попитах и размахах 40-ия калибър. — В смисъл, какво му е на тоя, който са ти зачислили?
— Ти ми кажи. Нали всичко ти е ясно?
— Защо не ми скочи още в „Литъл Кингс Ликърс“?
— Това едва ли е най-доброто място да размахваш пищови, особено ако си бял. Включително и когато си решил да гръмнеш някой със същия цвят на кожата. А и жената беше проблем.
— Не е в списъка ти, така ли?
— Кой казва, че имам списък?
Клекнах насреща му.
— Имаш, Крейн.
От носа му течеше кръв. Той го избърса, но кръвта отново бликна.
— Според теб колко време ще му трябва на оня кретен оттатък да дойде да провери какво правят двамата перверзници в тоалетната му?
Погледнах спуснатото резе и рекох:
— Имаме достатъчно време.
— За какво?
— Защо искат да ме убият?
— О, я се разкарай.
— Аз съм онзи с пищова.
— Прави каквото си намислил или ми върни оръжието и се омитай от града, преди да те е изоставил късметът.
— Мислиш, че ще те гръмна, а?
— Май ще е по-добре да го направиш.
— Какво означава това?
Той изплю червена храчка на пода и се размърда. Глезенът на здравия му крак описа малък кръг.
— В такива операции ти си предимство и същевременно заплаха. Предимство, докато може да ти се вярва. И заплаха, защото знаеш твърде много.
— Значи не се предвиждат пенсионни надбавки.
— Назначават ти заместник, чиято първа задача си ти. Докато можем, всички си вършим работата. Знаеш какво следва, когато престанем да я вършим. А сега искам да стана.
Свалих му белезниците и отстъпих крачка назад. Той се изправи. Носът му беше счупен и кървеше като лейка. Едва сега забелязах, че и веждата му е сцепена. Мръщеше се при всяко примигване.
— Благодаря — рече той.
— За какво?
— Обичам да стоя прав. Не знам защо, но така се чувствам по-добре.
Джиесемът започна да вибрира в джоба ми, но аз не му обърнах внимание. Крейн стоеше и ме изучаваше. Ръцете му висяха отстрани на тялото, но без да търсят подходящ момент за атака. Просто ме изучаваше.
— Не е чак толкова трудно, Кели.
— Като те гледам, ми е малко трудно да ти повярвам.
— Така или иначе, те ще дойдат. Няма значение дали за мен или за теб. Затова си свърши работата и изчезвай. Не губи малкото време, което ти остава, да мислиш за последиците.
Крейн закопча палтото си, избърса кръвта от лицето си за последен път и изпъна рамене. После погледна малкия пистолет в ръцете ми и кимна.
— Готов съм, когато и ти си готов.
Двайсет минути по-късно се измъкнах през малкото прозорче. Небето на изток вече просветляваше, а аз се нуждаех от малко сън. Две пресечки по-късно джиесемът ми отново завибрира. Есемесите бяха два, и двата от Моли Карълтън. Май и тя не беше мигнала тази нощ. В замяна на това беше открила липсващото късче от мозайката, което чаках.
54
Срещнах се с Моли в кафене на име „Стър“, което се намираше надолу по Принтърс Роу. Беше се увила в късо черно палто, а рошавите й рижави къдрици бяха скрити под плетена шапчица. Часът беше шест сутринта и ние бяхме първите клиенти. Прясно смляното кафе ухаеше чудесно.