Читать «Небесни псета» онлайн - страница 8

Напоследък работата ми се свежда главно до това да разнасям призовки на адвокатските кантори, дето се рекламират по местните телевизии, но само в програмите преди обед и след полунощ. Те неизменно прибягват до услугите на пенсионирани ритнитопковци, които са им нещо като говорители и които задължително hablo espanol. Случва се да върша и неща, които по прилягат на един детектив — например следя някого най-често по поръчка на работодатели, срещу които са заведени дела за компенсации: държа под око мексиканци, които са завели искове с подправени медицински бележки, преди по живо по здраво да се запътят обратно към южната граница. Но от дъжд на вятър се случва да си намеря и някой истински клиент. Най-често ми възлагат да следя някого, и то благодарение на това, че някой ме е препоръчал. Отдавна съм се отказал да пускам обяви в телефонния указател: след големи перипетии и патила проумях, че хората, наемащи детективи по обяви в телефонния указател, най-често не могат или не искат да си платят за работата, която са ти възложили, и никога не харесват резултатите. Пък и издателите на телефонния указател вече отказват да приемат чековете ми.

Погледнах към билярдната топка, която тупна на земята с оглушителен трясък. Проститутката седна на билярдната маса, а топката се търкулна под стола ми. Лоша поличба! Жената се прозина широко, при което се видяха острите й жълти зъби, и се почеса между бедрата.

Един от наркоманите й изломоти нещо на испански, тя му се ухили и му отряза квитанциите. Забеляза, че гледам натам, и стана бавно, като ленива котка от масата. Тръгна към бара, като подръпваше впития оранжев клин. Отдолу беше гола-голеничка, беше само с една обувка и затова залиташе.

Щом се приближи, аз се облакътих на лепкавия плот и подпрях буза върху юмрука си. Онази мърла дойде право при мен и притисна едрите си като пъпеши гърди. Прокара пръсти през проскубаната си коса и навлажни с език напукани устни. Езикът й се белееше, тя вонеше на помийна яма.

— Ще ме черпиш ли едно, сладур? — изхриптя жената и отпусна длан върху бедрото ми.

Ноктите й бяха наплескани с червен лак и бяха изгризани до кръв.

Някой зад гърба ми отвърна вместо мен с леден глас:

— Я се разкарай оттук!

Изтиках проститутката и се обърнах. До мен стоеше висок бял мъж в добре скроен ленен костюм — беше блед като тебешир. Имаше валчесто лице и увиснала двойна брадичка. Носът му беше остър като ръба на панталона, а сребристите му очи проблясваха като на котка на лунна светлина. Мръснорусата му оредяваща коса бе прибрана на стегната конска опашка, прихваната с дебели сребърни халки. Мъжът ми протегна ръка.

— Марти Бърнс!

— А ти сигурно си Джон Дългуча — отбелязах аз и му махнах да седне.

— Както гледам, не ти е от най-дългите — изпухтя проститутката.

Сводникът вдигна светкавично ръка и я зашлеви през лицето. Главата й отскочи назад и жената простена тихо и жално. От раната, останала под окото й от сребърния пръстен върху кутрето на Джон Дългуча, се застича кръв. Личеше си, че аха, и жената ще изтърси нещо, но се взря в студените очи на сводника и реши, че е по-добре да си държи езика зад зъбите. Притисна длан към бузата си и се върна да си потърси втората обувка под билярдната маса. Нахлузи я надве-натри и закрета към изхода с малкото достойнство, което й беше останало. Изпроводих я с поглед и пак се извърнах към Джон Дългуча, който ме озари с усмивка. Барманът отново се изхрачи върху пода. Шишкавият дребосък също се беше изнизал.