Читать «Небесни псета» онлайн - страница 7

Най-малко по веднъж на епизод бях длъжен да изпищя: „Достатъчно топло ли е?“, с което неизменно отприщвах гръмогласен, записан на лента смях. Това се превърна в нещо като крилата фраза, точно както „Нани-нани“-то на Мърк и „Извинявай, шефе“ на Максуел Смарт. Зрителите много си падаха по нея най-малкото докато не я измести репликата „Хайде да те видя сега“ на Джуди Карн. Дори се наложи да я кажа веднъж и във вечерното шоу на Карсън, който ме бе поканил за събеседник през краткия период, когато се бях вживял в ролята на любимец на всички пъпчиви девойчета, но после „Солникови и Пиперкови“ бяха изместени от „Всички в семейството“ и бе пратен на заслужен отдих, там, където му е мястото — в ада на сериалите.

Все пак преди това се бе въртял цели три години. Благодарение на него се сдобих с лъскав автомобил, и то не какъв да е, а марка „Ягуар“, а също с популярност сред девойчетата, за каквато другите момчета на моя възраст можеха само да мечтаят. Но парите свършиха още преди да са излъчили последната серия на филма, а после кариерата ми на актьор също приключи безславно. Снимах се в куп евтини филмчета, опитах силите си и като телевизионен водещ, но се издъних с гръм и трясък и онова говедо, моят агент, побърза да ми бие дузпата. Скъсах веднъж завинаги с живота си на телевизионна звезда един прекрасен ден, когато отново се озовах на снимачната площадка заедно с едно от момичетата, нашумяло покрай сериала „Родът Брейди“ — или може би беше „Семейни работи“? — изпълнявах ролята на поредния пъпчив девствен гимназист с лице като пица в поредната блудкава телевизионна поредица. Насред снимките зарязах всичко и се зарекох да правя, да струвам, но никога повече да не заставам пред камера.

Надявах се, въобразявах си, че съм изпаднал в уютна забрава, колкото да установя, че „Солникови и Пиперкови“ са прокълнати на вечен живот — кабелните телевизии се надпреварваха една през друга да ги въртят. Все още младея за възрастта си и благодарение на кретените от поредната кабелна станция, които пускат сериала всяка божа вечер, и досега, толкова години след събитието, хората ме познават. Това ми остана от славата. Почти не минава седмица да не се натъкна на някой мухльо, който, решил, че е самото въплъщение на това изкуство — остроумието, подвиква, щом ме зърне: „Достатъчно топла ли е?“. Заради тази работа са ме задържали цели два пъти за нанасяне на телесна повреда, макар че и двата пъти бях пиян до козирката и не се стигна до съд.

Обикновено си имам основателна причина да пия: рождения ден на Имануел Кант, годишнината от третото дело за бащинство, заведено срещу мен — днес обаче пиех, колкото да минава времето, докато вися и чакам клиента. Обикновено се чувствам длъжен да поддържам илюзията, че съм трезвен, отвори ли се такъв изгоден случай, най-малкото докато не се споразумея с клиента за хонорара. Така де, кой ще тръгне да наема частен детектив, който не се налива като невидял? Бог да го благослови Реймънд Чандлър — разчисти пътя за всички отрепки, решили след „Големия сън“ да стават частни детективи.