Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 43

— Не съм ви я казала.

В този момент се обади Девлин:

— Фицуилям.

— Ухажваш братовчедката си? — предположи Четири. — Това не е ли малко традиционно южняшко за теб, Девлин?

— Тя не ми е братовчедка — прекъсна го Девлин.

Медоу втренчи поглед в отпуснатите си в скута ръце и изпита неистово желание да натъпче кърпата си в гърлото на Девлин.

Четири плъзна поглед по тях, после направи неизбежното заключение:

— Не ти е… съпруга… нали? — Той се задави с течността и започна да кашля, докато от очите му не изскочиха сълзи. Накрая тя го потупа по гърба, за да прочисти дихателните му пътища. Той махна с ръка и изграчи на Девлин:

— Оженил си се? За нея? Я не ме баламосвай. И откога? Чакай, не ми казвай — оженили сте се в Майорка!

Значи бе чул поне някаква част от приказката, която Девлин беше изфантазирал за нея. Това, че ги беше подслушвал я накара да се почувства неловко и леко раздразнена. Измислицата беше нейната история, подарък от Девлин, и не й харесваше да я споделя с друг. И съвсем определено не искаше Четири да започне да задава въпроси за една церемония, която никога не се бе състояла.

— Всъщност, Четири, ти дойде в много неподходящ момент. — Съчувственият тон на Девлин нямаше нищо общо с ликуването му. — Съпругата ми и аз сме тръгнали към града. Така че се омитай.

— Към града ли? — Медоу едва сега чуваше за това.

— Трябва да вземем лекарствата, които ти предписаха — каза Девлин.

Главата я болеше, но не много, но когато понечи да го каже, срещна предупредителния поглед на Девлин.

Хубаво. Отиваха в града.

— Можем да купим един екземпляр от „Тайната градина“, докато сме там.

— Още една причина да се отиде в Амелия шорс — каза той с почти недоловимо раздразнение.

— Страхотно! — усмихна се Четири. — Ще дойда с вас.

— Не, няма да стане. — Девлин беше категоричен. — Отиваме с джипа. Няма място за теб, няма задни седалки.

— Девлин, този тон не ми харесва! Не можеш да ме дразниш с новините за брака си, а после да се отървеш от мен! Трябва да поддържам репутацията си на клюкар, все пак. Дойдох тук с кола. Ще се върна с нея в града. — Четири се засмя тихо и отпи нова глътка, този път по-внимателно. — Докато обаче още сме тук, можеш да ми разкажеш някои пикантни подробности за романса на века.

— Май не разбирате от намеци, а? — възхити се Медоу на непукизма му.

— Скъпа моя, ако човек обръща внимание на всяка обида на Девлин, току-виж започнал да си мисли, че не е харесван. Всъщност, аз съм най-добрият му приятел.

Девлин изсумтя.

— Ако не съм аз, то кой е тогава? — предизвика го Четири.

— Съпругата ми — отвърна Девлин.

— То-о-лкова е романтично — започна Четири.

Но Медоу не беше подготвена да съчинява истории за плажни запознанства и размяна на целувки, преди да са се уговорили с Девлин, и определено не можеше да си представи да се разпростира на дълго и на широко в абсурдни метафори за това как са лежали из храстите в тайна градина зад една срутена къща и са се любили… поне не и докато не го обмислеше.