Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 41

А тя го гледаше, сякаш бе въплъщението на най-съкровената й мечта.

Беше използвал гласа си, за да я омагьоса. А сега и той самият се оказа омагьосан.

— Да-а. — Тя откъсна очи от него и разтърка бузите си. — Тук е много топло.

Беше се изчервила. Беше пламнала при мисълта да прави любов с него в градината.

— Мислех, че температурата е доста… приятна. — А тя бе доста очарователна.

— Да. Не съм свикнала с влажността.

Той гледаше лицето й, докато говореха, и претегляше мислено кои от думите й са лъжа и кои истина, като се питаше какво от тях може да използва, за да открие всичко за нея.

— Там, откъдето идваш… не е ли толкова влажно?

— Мисля, че не. — Тя не се хвана на въдицата.

Той беше почти доволен. Правеше каквото трябва, разбира се. Беше дал на детектива номера, на който тя бе звъняла тази сутрин, и го бе изпратил в Атланта — кодът сочеше, че телефонът е в Атланта — за да се опита да открие информация за човека, на когото се е обаждала. Но на Девлин не му се искаше този фарс да свърши толкова скоро. Забавляваше се така, както не се бе забавлявал от години.

— Не. Не беше вярно.

Не се беше забавлявал така никога през живота си.

— Защо дойде точно сега? — попита той. Опитваше се да я подлъже. Безскрупулното копеле Девлин Фицуилям искаше да приключи фарса между тях и да започне наново.

И чакаше на тръни, гледаше как очите й се изпълват с несигурност, безгласно убеждавайки я да му се довери.

Вместо това тя прехапа долната си устна, после прочисти гърлото си.

— Ще ти купя един екземпляр, когато отидем в града.

— Екземпляр? — Той се облегна назад и целият му цинизъм изби на повърхността. — Какъв екземпляр?

— На „Тайната градина“.

Той се разсмя, кратък изблик на веселие.

— Предстои ми откриването на хотел. Нямам време за четене. — Определено не и на сантиментални глупости от рода на „Тайната градина“.

— Аз ще ти я чета.

Дълги следобеди, двамата сгушени в хамака в градината, сами, полюляват се, докато тя му чете някаква момичешка история… защо му прозвуча толкова привлекателно?

Но наистина беше така.

Малката му лъжкиня му предлагаше свят, който той преди ненавиждаше, и го караше да мечтае за този свят почти толкова, колкото и за нея.

За първи път той осъзна, че тя е повече от предизвикателство и развлечение — тя беше опасна.

Намеси се един трети глас, на развеселен мъж, който прозвуча очарователно и аристократично.

— Колко трогателно. Сладкото момиченце ще чете детска книжка на големия, лош предприемач.

— Бух! — и Девлин нагази до колене в реалността. Обърна се и видя рус, добре облечен и до болка познат силует да стои зад него с чаша в ръка. По дяволите. Не и той. Не и сега.

— Четири. Казах ти да се разкараш и да стоиш далеч оттук.

— Точно така. — Четири прехвърли крак върху пейката и седна до Медоу.

— Какво правиш тук?

— Тук живея.

Единадесет

— Или поне живеех доскоро. — Като взе ръката на Медоу, Четири я вдигна към устните си. — Аз съм Брадли Бенджамин Четвърти. Красив, любезен, благороден и неустоим.