Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 30

— И сте хванали нарушителя.

— Тя беше. — Девлин кимна с глава към монитора точно когато Медоу завиваше по коридора и навлизаше в обхвата на друга камера.

— Тя? — Гейбриъл започваше да се обърква. — Собствената ти съпруга е влязла с взлом в хотела ти?

— Точно така.

— Защо не ми разкажеш? — Гейбриъл определено не можеше да измисли логично обяснение.

— Не, ти си този, който ще ми каже. Как е успяла да се промъкне, без да задейства алармата на входната врата?

Хората на Гейбриъл си бяха свършили работата още преди да дойде тук, така че той знаеше отговора.

— Отворила е вратата с ключ.

Девлин се извъртя с лице към Гейбриъл.

— Ключ! А защо ключът не е задействал алармата?

— Хората все още използват ключове, и тъй като отварянето на вратата с ключ е стандартна процедура, не сме предвидили алармата да се активира. Но това вече е променено. — А работникът, който не бе попитал собственика какви са предпочитанията му, вече беше на опашката за безработни. Гейбриъл ръководеше най-голямата охранителна фирма по Източното крайбрежие. Беше я създал от нулата и не допускаше подобни грешки.

— Значи всеки ключ би могъл да отвори вратата? — попита Девлин.

— Всеки, който пасва на ключалката, а такива няма много. Говорим за ключалка на „Сарджънт & Грийнлийф“. Стабилна иновативна фирма, съществуваща от преди сто и петдесет години. Тази ключалка е била на вратата още при слагането й и е работа на майстор занаятчия. — „Сарджънт & Грийнлийф“ бяха производители на типа ключалки, които улесняваха работата на Гейбриъл. — Трудно е да се отвори с шперц и в този случай не е била отворена с шперц. Нямаше одрасквания от вътрешната или външната страна. Използван е ключ. Намерихме съвсем пресни следи от метал в една наистина стара ключалка, която не е използвана от месеци, може би дори откакто предишният собственик се е изнесъл. — Той се изправи на стола с ръце на коленете. — Още по-интересното е, че металът, за който ти казах, е сребро. Става дума за старинен ключ, а сребърните ключове са били рядкост дори някога. Да не говорим, че е паснал на ключалката.

Девлин остана втренчен в Гейбриъл достатъчно дълго и с достатъчна концентрация, че да накара косъмчетата по тила му да настръхнат. Изправи се, отиде до голямото бюро и отвори изпъкналото чекмедже. От там извади ключ, голям, изкусно украсен сребърен ключ, и го вдигна.

— Като този ли?

— Да, бих казал. — Гейбриъл го огледа внимателно. — Много интересно. Входната врата ли отваря?

— Не. Старият Брадли Бенджамин не ми даде ключа за входната врата. Твърдеше, че го е изгубил. Но този беше забутан в дъното на чекмеджето и се заехме да проверим какво отваря. Доста зор видяхме, но в крайна сметка се оказа, че отваря една порта в двора.

— Какво толкова е имало от другата страна на портата, че да заслужава сребърен ключ?

— Градина. — Гласът на Девлин беше равен и безразличен.

— Градина значи. — Гейбриъл обърна ключа в ръката си. Среброто лъсна на светлината. — Някой сигурно е обичал тази градина.

— Сигурно. Семейство Бенджамин са прочути с това, че пилеят времето си за глупости. — Девлин сложи точка на темата за семейство Бенджамин и глупостта им с махване на ръката. — Откъде според теб Медоу се е сдобила с толкова ценен сребърен ключ, пасващ на входната врата?