Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 3

Вместо това обаче прекоси с уверени стъпки библиотеката — край на ходенето на пръсти — и облегна платното на камината срещу него.

Като убоден, той почти се изправи в стола.

— Какво е това, по дяволите? Представата ти за жесток подарък на сбогуване?

— Жест на признателност, Брадли. Без теб никога нямаше да мога да сътворя подобно нещо. — Тя издърпа дървения стол от бюрото и го остави до камината.

— Без мен и без проклетия Кели. — Устните на Брадли бяха толкова свити, че едва се движеха, докато говореше.

— Да. Проклетият Кели също ми помогна.

— Не ми се прави на умница! — сопна й се той.

Изабел го погледна в очите.

— Иначе какво?

Тишината между тях натежа и кипна, но госпожа Греъм влезе в този миг, разваляйки магията.

— Шарън още спи — каза тя. Тонът й подсказваше, че не очаква това да продължи и че Изабел ще е виновната. Госпожа Греъм беше досадна жена, която вечно мърмореше; беше служила трийсет години в най-добрите южняшки семейства и се смяташе за нещо много по-висше от съпругата на Брадли. Госпожа Греъм щеше да изгледа с удоволствие гърба на Изабел.

Макар че сигурно нямаше да е толкова доволна, ако изгубеше работодателката си.

— Почакайте тук — каза й Изабел. — Ще взема бебето, когато свърша. — Тя стъпи на стола и откачи старата картина от стената. После слезе долу, отиде до рафтовете и я сложи там. Като взе платното си, тя се качи отново на стола, но залитна от тежестта.

Брадли скочи, хвана я за кръста и я задържа, докато запази равновесие.

Двамата останаха известно време, без да мърдат, свързани от усещането за допир и завладени от старите чувства: страст, ярост, болка… толкова много болка.

После Брадли отстъпи встрани и избърса ръце в панталоните си.

Обидата разби и малкото, което бе останало от сърцето й, и тя почти се пречупи.

Но не можеше да се самозалъгва: знаеше какво става, когато той вземе да я обижда, а тя се подчинява.

Ръцете й трепереха, докато закачваше картината на кукичката. Тя я нагласи, доколкото можа, и попита:

— Така равна ли е?

— Да. — Гласът му беше рязък.

— Оставям ти най-добрата си работа.

— Ти си една долна, проклета курва. — Отблъскваше я с гласа си, с думите си, с позата си и с обвинителния си поглед.

Госпожа Греъм ахна шокирана.

— Знам. — Изабел погледна надолу към него. — Но няма да оспорвам развода, нито имам претенции за издръжка. Няма да взема нищо твое. Свободен си да търсиш жената на мечтите си. — Тя слезе от стола и го върна до бюрото. Отиде до бавачката, взе Шарън и я притисна силно до гърдите си.

Бебето се протегна и се размърда, отвори очички, после отново ги затвори.

— Искаш ли да се сбогуваш с нея? — Изабел не сваляше очи от Брадли.

— Защо? — Той продължи да седи в удобния си стол, протегна ръка и взе чашата с бърбън. — Не ми е никаква.

Човек трябва да имаше лед във вените, за да може да каже подобно нещо за дете, което е държал в ръцете си.

Изабел правеше най-доброто за себе си и своето дете.

— Прав си. — Тя кимна и тръгна към вратата.

Когато се обърна да го погледне за последен път, той седеше неподвижно, взирайки се в картината над камината.