Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 24

Джудит Смит бе застанала на прага им, когато Медоу беше на четиринайсет, жадна да научи всичко за изкуството и рисуването. Още преди чиракуването й да бе приключило, Джудит вече бе станала като член на семейството. Беше прекарала месеци у тях в създаване на посредствени картини, но още при първата негативна реакция към произведенията й тя се бе отказала от изкуството.

На четири очи Шарън бе споделила с дъщеря си, че единственият човек, който може да обяви някой художник за неуспешен, е самият художник, че стремежът на Джудит към незабавен успех е задушил таланта й — талант, на който тя не бе позволила да израсне.

Не след дълго се бе впуснала към друго поприще — не искаше да каже какво, но очевидно разполагаше с пари, защото идваше и си отиваше, когато пожелае. Тя именно помогна на Медоу да се включи към изкуствоведската програма в „Станфорд“ и я посъветва да замине да учи в чужбина. Майката, бащата и бабата на Медоу бяха възпитали у нея силен дух и бяха създали у нея вкус към изкуството, но когато тя напусна планинския им дом и тръгна по света, Джудит се превърна в неин житейски наставник.

Сега Медоу сдържа дъха си и зачака да чуе сигнала „свободно“.

Джудит отговори почти веднага. Носовият й глас издаваше нотки на паника.

— Кой е?

— Аз съм. — Медоу се надвеси над телефона и се опита да говори възможно най-тихо.

— О, боже. Толкова се бях притеснила. — Джудит си пое дълбоко въздух. — Защо не вдигаш мобилния си телефон? Какво става? Къде си?

— Мобилният телефон няма покритие тук. Хванаха ме, докато влизах. Във Уолдемър Хауз.

— Мили боже. Добре ли си? Намери ли картината? Да не си пострадала?

— Малко. Нищо сериозно. Но картината не беше на стената.

— Опитах се да те предупредя за това. Хората правят промени в къщите си.

Джудит звучеше толкова спокойна, че на Медоу й се прищя да й се разкрещи.

— Баба беше сигурна, че ще е там.

Гласът на Джудит стана по-рязък.

— Да не мислиш, че те е излъгала?

— Знам, че не е!

— Извинявай. Не исках да прозвучи така. Просто всичко е толкова сложно. — Джудит звучеше извинително и засрамено. — Но ти наистина спомена, че към края си е била малко объркана.

— Да. Но картината вероятно е била там — на времето. Проблемът е, че се случва хората да продават къщите си. — Медоу чу как Джудит си поема дълбоко дъх.

— Продали са Уолдемър Хауз? — Понякога, в моменти на стрес, гласът на Джудит звучеше като на коренячка нюйоркчанка. Това беше един от тези моменти.

— На мъж на име Девлин Фицуилям.

— Девлин Фицуилям — повтори Джудит бавно. — Девлин… О, божичко. Девлин Фицуилям те е хванал да влизаш?

— Да, и после…

— Я почакай. — Паниката на Джудит привлече вниманието на Медоу. — Ти да не би да го познаваш?

— Всеки познава Фицуилям. Беше куотърбек на Флорида стейт.

— Коутърбек. Говорим за американски футбол, нали? — Предвид физиката му, имаше логика.

— Да, мила. За американски футбол става дума. Писали са статии за този тип в Harvard Business Review, Forbes, Entrepreneur. Той е от семейство Фицуилям от Чарлстън, майка му е известната Грейс Фицуилям… — Медоу можеше да си представи как Джудит кърши ръце.