Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 23

— Надявах се да открия някои имена, които да ни подскажат откъде идваш. — Той нахлузи дънките.

— А, да. — Добре че Джудит се бе сетила да накара Медоу да изтрие паметта на телефона, иначе сега той щеше да разговаря с майка й. Медоу можеше да си представи как би звучала тя — също толкова разочарована и разстроена, както когато бе хванала тринайсетгодишната Медоу да яде хамбургер — месо! — у една нейна приятелка.

Какъв ужасяващ спомен беше това!

— Значи тук клетъчните телефони нямат обхват? — За да избегне погледа му, тя наблюдаваше движенията на търсещата сигнал анимация.

— До миналата година жителите на Амелия шорс не са позволявали нещо толкова безвкусно като клетъчна кула да загрозява елитното им селце и до ден-днешен сигналът не достига до именията.

— Май мястото на тези хора е в средновековието — промърмори тя отново.

— Ще построя още една кула за гостите на хотела, но планът е работата по нея да започне чак след официалното откриване. Тогава вълната на неодобрение от страна на собствениците на другите имения ще бъде в пика си и дори няма да забележат какво правя.

— Да. Едва ли. — Тя затвори телефона си. — Искам да си взема душ.

Той отвори уста.

— Сама.

Затвори я.

— Та къде са тези летни рокли на цветя? — Трябваше да претърси къщата за картината и то бързо.

— Още не са пристигнали. Ще видя какво мога да ти намеря от сувенирния магазин. — Той тръгна към вратата.

— Дънки и тениска — провикна се тя след него.

— Днес ще бъде трийсет градуса.

— Тогава шорти и тениска.

Той спря на място и плъзна сериозен поглед по тялото й.

— Какво? — Тя разтвори ръце въпросително.

— 170 сантиметра, 58 килограма, чашка „А“, панталони шести размер, осми размер обувки. — После излезе от вратата и я затвори след себе си. Не се поинтересува дали е прав.

— Петдесет и седем килограма. Какво толкова?

Мъж с такава остра наблюдателност вероятно можеше да прочете всяка нейна мисъл, още преди да е прекосила съзнанието й — а тя се гордееше с бързия си ум.

Беше загазила здраво.

Трябваше да намери картината и да се изниже от тук. Искаше й се — страшно много — да се прибере вкъщи при родителите си с достатъчно пари и да плати медицинските процедури на майка си… а сега бе изскочила и втора причина да побърза.

Задължително трябваше да се измъкне от Девлин — преди той да съумее да я оплете още повече в мрежите си и да провали добре измислените й планове за кражба.

Шест

Медоу се спусна към стационарния телефон на стената. Набра номера с разтреперани пръсти и после тресна слушалката. Щеше ли г-н Повсеместна охрана да разбере, че е използвала телефона?

Най-вероятно.

Беше почти сигурна, че е незаконно да се подслушват телефонните линии в хотелските стаи, така че разговорът й би трябвало да е поверителен.

Освен това… имаше ли изобщо избор?

Не.

А и той едва ли бе имал време да инсталира подслушвателно устройство на този телефон.

Тя беше стигнала ръба и вече пропадаше в бездната на параноята.

Набра номера отново, надявайки се да се свърже с единствения човек, който изслушваше яростните й и разочаровани тиради, насърчаваше я да търси решение, помагаше й да крои планове и щеше да е връзката й в Блайт, докато Медоу отсъстваше.