Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 26

— Убедих го да ми позволи да поостана.

Джудит се поколеба и Медоу почти чу въртенето на зъбчатите колелца в мозъка й. Вероятно тя беше най-интелигентният човек, който Медоу познаваше. Може би не най-талантливият, но определено най-интелигентният и най-гладният за слава, въпреки че се опитваше да прикрие последното. Майка й веднъж бе споделила убеждението си, че този глад има зъби, но Джудит никога не ги бе показала на Медоу.

— Смяташ ли, че е разумно да останеш там? Може би има друг изход от ситуацията.

— Мисля, че нямам избор. Обкръжил е цялата къща с пазачи и охранителни камери. Няма да ми се удаде друг шанс да вляза. А на всяка цена трябва да взема картината. — Неканен, образът на майка й с овързаната около плешивата й глава кърпа, изникна в съзнанието на Медоу. Тя потисна внезапния порив да заплаче. — Не сме чули да е била открита, а определено щяхме да научим първи. Слуховете в нашите среди се разпространяват като горски пожар. Така че няма как да не е тук, в къщата. Просто трябва да я намеря.

— Да. Права си. Но ако охраната му е толкова засилена… как ще стане?

— Умно момиче съм. Ще потърся начин да изключа охранителните камери за известно време и после отново да ги включа.

— Мили боже, толкова се притеснявам за теб! — не се стърпя Джудит.

— Знам. — Медоу си пое въздух. — Как са нещата вкъщи? Още ли мислят, че съм в общежитие в Атланта?

Не й беше приятно да лъже родителите си, но ако майка й знаеше, че Медоу е тук и какви са намеренията й, несъмнено щеше да е разочарована.

Затова беше най-добре и за двете Медоу да лъже. Вината, която майка й щеше да й внуши заради открадването на глупавата картина, нямаше да е съпоставима с вината, която Медоу щеше да изпитва, ако пропуснеше този шанс.

Да не говорим, че баба й щеше да я порицава от отвъдното.

Ривър беше талантлив художник и прекрасен баща, но хич не се справяше с пълненето на хладилника, бизнес въпросите и плащането на сметките, затова Медоу бе помолила Джудит да остане при родителите й и да поеме грижата за ежедневните задачи, които обикновено бяха работа на майка й. Сега Медоу се опита да почувства облекчение, но вместо него я раздираше необяснима тревожност.

— Да, не се безпокой! Само се съсредоточи върху мисията си. И не им се обаждай — казах им, че в общежитието не се допускат мобилни телефони.

— Ох, но… — Тя говореше с майка си почти всеки ден, стремеше се да поддържа връзка, защото имаше нужда да чуе онзи познат, топъл глас и да се увери, че майка й е все още на този свят.

— Не ставаш за лъжкиня — каза Джудит с безцеремонна откровеност, — и ако се обадиш на майка си, тя ще заподозре, че си наумила нещо. Не е добра идея да я безпокоиш.

— Наистина. Права си.

Но това отново върна Медоу към проблема с Девлин Фицуилям.

Ако наистина не ставаше за лъжкиня, защо не я бе изгонил още.

* * *

Джудит затвори телефона и огледа скапаната стая, която бе наела в мотел „Байдауи“ в Амелия шорс.

Години наред бе работила, за да стигне до този момент — нямаше да се откаже сега, само защото големите хлебарки си вземат малки хлебарки за домашни любимци. Освен това идния септември щяха да станат осемнайсет години, откакто бе дошла тук за пръв и последен път. Сега нещата бяха по-зле в сравнение с онова й посещение, но беше толкова близо до целта си, че почти можеше да я вкуси.