Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 19
Кристина Дод
Поне тя се чувстваше така.
Може би него просто го биваше в тези работи. Беше чувала, че някои мъже могат да правят чудеса с женската анатомия, въпреки че самата тя бе имала незначителен опит в това. Но тук и сега всяко движение на телата им изтръгваше ново усещане от напрегнатите й нерви.
Намери края на тениската му и пъхна ръце под нея, изкачвайки се нагоре по тренирания му корем до ребрата и зърната му. Той вдигна ръце над главата си, приканвайки — предизвиквайки я — да го съблече.
В детството си веднъж бе приела предизвикателството да скочи от покрива на ателието върху трамплина им. Беше си счупила крака. Докато го наместваше, докторът строго я предупреди колко опасни са подобни предизвикателства.
Но главният недостатък на Медоу беше привързаността.
Не го прави, Медоу.
Тя се надигна и възседна Девлин.
Ще съжаляваш, Медоу.
Съблече тениската му и я хвърли някъде в стаята.
Съвестта й грешеше. Изобщо не съжаляваше.
Гладките му мускули играеха под загорялата кожа. На ръцете. На гърдите. На корема. Не можеше да му устои; докосна го с пръсти, плъзгайки ги по възвишения и долчинки, като следваше гръдната кост, после слезе надолу към пъпа, към ластика на слипа му. Контрастът между розовите й нокти и тъмното му окосмяване я очарова и тя изпита наслада при вида на силата и величието на гърдите му.
— В чудесна форма си.
— След като ме изостави не ми остана какво друго да правя, освен да упражнявам правенето на любов. — Той стегна бицепса си. — Сам-самичък.
Мътните да го вземат! Откъде знаеше, че я подлудяват мъже, които я карат да се смее?
— Чрез упражнения се постига съвършенство.
— Нека проверим. — Той прокара пръсти под ластика на бикините й.
В главата й се въртеше само една мисъл: „Свали ги“.
Наведе се напред.
Той ги свлече по краката й.
Каква глупачка си, Медоу. Не го прави, Медоу.
Тя ги изрита настрани.
Дланите му галеха голите овали на задните й части и изправяха фините косъмчета по цялото й тяло. Пръстите му едва докоснаха цепнатината, която водеше към вътрешността на тялото й.
Тя се напрегна в очакване.
Той прокара палци по клитора й.
Тя заби нокти в кожата му.
Той плъзна — съвсем леко — пръста си в тялото й.
Тя издаде стон, който разкри прекалено много.
— Точно така беше и в Майорка — прошепна той в ухото й. — Целуна ме и двамата се възпламенихме.
В главата й светна предупредителна лампичка.
— Майорка? — Беше споменавал Майорка и преди, и това я накара да изтрезнее — никога досега не бе ходила в Майорка.
Нямаше да започне връзка, основаваща се на лъжи.
Лъжите на Девлин.
Нейните собствени.
— Махам се от тук. — Тя скочи от леглото, забивайки едната си ръка в матрака, а другата — в стомаха му.
Той изохка.
Пътят до пода беше по-дълъг, отколкото очакваше. Залитна при приземяването, след това се изправи с гръб към него и си пое дълбоко въздух — което никак не й помогна да си възвърне здравия разум.