Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 147

Но той бе доказал, че тя изобщо не го познава.

Не познаваше и майка му. Беше се надявала, че Грейс ще се възползва от шанса да се отърве от ексцентричната си снаха. Вместо това тя бе разтревожена и молбата й се бе забила в съзнанието на Медоу. Моля те, дай му шанс. Той не е лош — все още. Ти го правиш щастлив. Можеш да го спасиш.

Не й трябваше мъж, когото трябва да спасява. Искаше мъж, който да застане до нея, солиден, такъв, на когото може да се разчита, мъж, който да бъде баща на децата й, който ще подкрепя нейното изкуство… мъж, който я обича.

Девлин можеше да бъде този мъж.

Или измамник, който лъже непрекъснато за всичко.

Нямаше средно положение.

Но дълбоко в сърцето си тя не мислеше, че той е измамник.

— Бебето… — започна тя.

— Обичам деца. Никога не ме е бивало много да се оправям с тях, но както и да се развият нещата между нас, обещавам, че ще бъда добър баща на детето ни. — Той взе ръката й отново.

Типично. Никога не се предава.

Той продължи:

— Но бебето няма нищо общо с това. Пак щях да те обичам толкова много, че да правя любов с теб без всякаква мисъл за кондом, защото когато сме заедно всички прегради, които съм си изградил през годините изчезват, и аз съм толкова открит и уязвим, колкото всеки влюбен глупак. — Той се потупа по гърдите. — Сега можеш да ме отхвърлиш и знам, че сърцето ми ще кърви.

Тя не можеше да повярва. Усмихна се на начина, по който го формулира.

— Значи ако те отхвърля сега, сърцето ти ще си кърви, но ти няма да се опиташ да ме разубедиш. — Гледаше го как се мъчи да намери най-добрия, най-тактичния начин да й обясни, че не се е отказал.

Тя погледна часовника си.

Той отвори уста.

Прекъсна го, преди да е успял да изрече и една дума.

— Няма смисъл. Познавам те прекалено добре.

— Ще се откажа, когато видя, че си сигурна.

Освен това адски много го биваше да я предизвиква, като жонглира с истината.

— Двамата с теб нямаме нищо общо — изстреля тя. — Живеем на двата срещуположни края на страната. Произходът ни не би могъл да е по-различен. Ти си в един безмилостен бизнес с безкрайни съдебни дела и разбити надежди. Ти четеш списания за строителство, а аз чета…

— „Тайната градина“.

— Да! Аз съм човек на изкуството до мозъка на костите си.

— И въпреки всичко се обичаме.

— И акулата може да обича мъхнатата пчела, но къде ще си построят къща? — попита тя язвително.

— Бих построил къщата си навсякъде, където ти искаш, стига да живееш с мен в нея. — С глас, който мамеше и зовеше, той каза: — Можем да живеем дори в Майорка.

— Наистина ли? Винаги съм искала да отида там. — Концентрирай се, Медоу. — Не знам дали можем да намерим компромисен вариант.

— Не е нужно да намираме компромисен вариант. Ако искаш да живееш в комуна, готов съм да живея там с теб. Е, не мога да обещая, че няма да се опитам да облагородя мястото… — Той я погледна. — Въпросът е толкова практичен. Съвсем не в стила на Медоу-която-танцува-на-лунна-светлина.