Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 9

Господи! Тифани се държеше като куче, захапало кокал. Не пускаше.

— Баща ти обича хубавите млади госпожици да носят хубави неща.

— Само ако хубавата млада госпожица е секретарката му и той я чука. — Преди Тифани да е възразила, Бренди добави: — Да не говорим, че щом Алан ще е с мен, няма да си търся кавалер.

— Така е, но трябва да си сигурна, че ще има очи само за теб и няма да те остави за секунда от страх, че някой може да те открадне.

Бренди пак се засмя, но този път криво.

— Алан е стабилен. Професионалист. Знае, че може да разчита на мен. Просто не е ревнивец.

— При правилно стимулиране всеки мъж става ревнивец.

— Не искам такъв мъж. Според мен бракът е съюз на равни… затишие сред вихъра на днешния забързан живот. — На нейния забързан живот, който се градеше на здрав разум, умереност във всичко и методично напредване към поставените цели — да не бъде като майка си, да опровергае баща си, да изплати дълговете си и да бъде модерна жена.

Не искаше да си цапа ръцете с идеи тип „Отчаяни съпруги“.

— Боже господи — озадачи се майка й. — Да не искаш да кажеш, че вие с Алан сте сдържани и в леглото?

— Не ставай смешна. — Въпреки че откакто Алан започна да следва медицина, беше започнал да се държи в леглото кратко и делово, а напоследък беше толкова уморен, че и за това не му стигаха силите. — Имаме си нашите бурни мигове. Обаче минаваме без писъци, битки и големи драми.

— Значи сега си му ядосана, но няма да му се развикаш?

— Кога си ме чувала да викам?

— Нямам представа на кого си се метнала — безпомощно отвърна Тифани. — Даже като малка беше невероятно спокойна.

Защото големите драми ги разиграваха родителите й.

— Като се видя с Алан, ще му обясня, че трябва да е по-отзивчив към нуждите ми. — Бренди си наложи шеговит тон. — Не мога хем да съм достатъчно разумна, за да преценя, че е прекалено натоварен и сигурно е забравил, че се местя тази седмица, хем да горя от такава страст по него, че да не мога без присъствието му.

— Е… щом казваш. Но през първите години на брака ни, щом се озовяхме в леглото с баща ти, избухвахме в пламъци…

Бренди отдръпна слушалката от ухото си.

— О… мамо, не ми разправяй това!

— На този ранен етап връзката ви не бива да е толкова куртоазна. — Тифани се разведри. — Затова ти трябва нова рокля!

Бренди въздъхна мрачно.

— Ще отделя време да помисля. — Около три секунди.

— И непременно да си изрусиш косата. Че с това твое мише кафяво…

— Русо-кафяво. — Бренди разтърка между пръстите си цъфналите краища. Ако ги видеше, Тифани щеше да припадне.

— Да бе, русо-кафяво. Да се изрусиш!

Мобилният й избипка. Слава богу.

— Тифани, трябва да превключа. Ало?

— Бренди, ти ли си? Алан е.

— Да, Алан, познавам гласа ти. Чакай да затворя на мама — рече тя и ласкаво добави: — Алан, обещай ми, че няма да затвориш.

— Няма — унило промърмори той.

Страхотно. Само това й липсваше — един от онези разговори. Но не можеше да рискува той да затвори и по-късно да се оправдае с някакъв спешен случай. Беше го правил преди, а сега действително се налагаше да разговарят.