Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 12
Кристина Дод
За щастие капакът беше свален и пръстенът отскочи и се затъркаля по плочките.
Да, луда беше, но не чак толкова, че да изхвърли съвършен диамант в канализацията.
А дори да беше уцелила чинията, не можеше да дръпне водата. Тръбите бяха замръзнали.
Погледът й проследи искрящия, славен символ на нейното романтично безразсъдство до ъгъла на ваната. Тя го вдигна, сви шепа… и се усмихна коварно. Ако беше видял тази усмивка, Алан щеше да се изпоти.
Сто пъти по-добре беше да използва пръстена, за да го удари на живот.
* * *
Докато Бренди вървеше покрай сградите в опит да се скрие от пронизващия чикагски вятър, телефонът й иззвъня пронизително няколко пъти. Би предпочела да не отговаря — трябваше да си свали ръкавицата, да бръкне в плътното си черно палто и да избута нагоре вълнената си шапка, за да сложи телефона до ухото си — дейности, които гарантирано щяха да превърнат намръзналата й плът в ледена шушулка.
Обаче рингтонът беше на Ким, а след цяла нощ, прекарана в будуване, Бренди имаше нужда да поговори с някого. След цяла минута бясно ровичкане най-сетне успя да извади телефона и да отвори капачето му.
— Какво има? — поиска да знае Ким.
— Чакай само да вляза. — Бренди отвори вратата на заложната къща, която нейният хазяин й препоръча като ползваща се с най-добро име в квартала. Топлината заля бузите й и тя простена радостно.
— Защо издаваш тези звуци? — Личеше си, че като треньорка Ким е свикнала да се разпорежда.
— Навън е студено. Вътре е топло. — През последните дванайсет часа Бренди беше изминала етапите на мъка, притеснение и ярост. Сега бе стигнала до момента, в който й бе приятно да съобщи новината на Ким, просто за да чуе реакцията й. — Каня се да заложа годежния си пръстен.
— Защо?
— Алан ме заряза.
— Лъжеш! Алан ли?!
Малкото помещение беше претъпкано с големи стоки, наредени покрай стените, и с малки стоки, изложени под стъкления щанд. Всяка вещ си имаше флуоресцентно етикетче, на което цената бе написана с черен вълшебен маркер. Бренди се усмихна на азиатеца зад касата и на двамата красавци, които се мотаеха край щанда с оръжията.
Беше й забавно.
Е, не беше особено приятно, че се налагала отиде на важно благотворително мероприятие… сама. Но си имаше план. О, да, имаше си план.
— Господин Нгуен? — обърна се тя към мъжа на касата.
— Да. — Собственикът беше нисък, със съвсем черна коса, тъмни очи и хубава златиста кожа.
Бренди постави черната кадифена кутийка на щанда.
— Ерик Лернер от блока, където живея, ме увери, че сте почтен и ще ми дадете добра цена.
— Важно е да имам клиенти. Благодарете на Ерик от мое име.
— И тъй, колко? — Тя побутна кутийката към него. В същото време каза по телефона: — Приятелката на Алан е бременна от него и двамата на бърза ръка са се венчали в Лас Вегас.
— А музикалното оформление е било на Елвис, така ли?
— Откъде да знам.
— Я чакай! — каза Ким. — Значи тоя мерзавец Алан е спал с момичето и е бил принуден да се ожени?
Сега пък Ким изненада Бренди.
— Не го ли харесваш?
— Нали знаеш, че докторите винаги имат един характерен маниер на говорене, който те кара да обръщаш внимание на всяка тяхна дума?