Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 110

Но сексуалният порив отслабваше и логиката си казваше думата. Налагаше се да открият кой иска да ги убие, а мисълта, че тя може да е мишената, го тормозеше. Бренди се дръпна от него.

— Не ставай глупав. Драконът не е важен. Важно е да разберем дали същите момчета са извършителите.

— Права си, cara, но скоро ще трябва да си поговорим за нас. — Роберто бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади плоска метална кутийка, голяма колкото дланта му. Пръстът му се плъзна над миниатюрната клавиатура и екранът — с размери осем на десет сантиметра — оживя.

— Ах! — Бренди се наведе над рамото му и видя как той набра кода с палци. — Това ли е компютърът ти? Наистина е фантастичен.

— Обичаш ли новите технологии?

— Обожавам ги. Докато учех право, работех на стария лаптоп на баща ми и успях да го опазя от няколко вируса, един червей, както и от скапване на харддиска. Вандалите го потрошиха — вероятно такава съдба е заслужавал — но аз загубих всичко, което не бях прехвърлила на памет. Като получа първата си заплата, ще си купя най-добрия, най-новия…

— Как е името на заложната къща? — Палците на Роберта висяха над клавиатурата.

— „Честния Абе“ на Брукър стрийт.

Роберто бързо натрака името.

— Собственикът се казва… — продължи Бренди.

— Нгуен?

Тя се взря във физиономията господин Нгуен, която надничаше от екрана, и прочете заглавието: „Собственик на заложна къща убит“.

— А беше толкова симпатичен — прошепна Бренди. Главата й трудно можеше да побере, че ситуацията пак е излязла от контрол и сега се намират в опасност. Внезапно челото й се ороси от пот и тя отметна косата си. — Значи нещата не опират до теб. И някой наистина се опитва да ме убие? Мен, лично мен?

— Обади се на майка си — инструктира я Роберто.

Бренди вече набираше номера.

— Накарай я да си стегне багажа. Искам да се махне от хотела и да отиде на някое по-сигурно място.

Хайде, майко. Хайде. Защо се бавиш, вдигни.

— Ало! — Гласът на Тифани пращеше от жизненост.

— Добре ли си?

— Чудесно! Просто чудесно! Защо питаш?

Бренди въздъхна и облекчено кимна на Роберто.

— Слушай, мамо, тук сме се забъркали в една каша, но нямам време да ти обяснявам. Искам да отидеш в къщата на Чарлс Макграт. Ще се справиш ли?

— Ъъъ… слънчице. Ами точно сега аз съм в къщата му. Да ти кажа право…

— Добре. — Бренди рухна на облегалката. — Остани там, докато нещата не се изяснят.

— Какво има? — Тифани вече не звучеше приповдигнато. — Бренди, познавам този тон. Какво е станало?

Бренди промени тона си на сияйно-радостен.

— По всичко личи, че когато съм заложила годежния си пръстен, съм се забъркала в голяма беля.

— Да не би Алан да те заплашва? Защото бих могла да си поговоря с него. — От устата на красивата Тифани това излезе като закана.

— О, божичко, не! Недей. Не е Алан, просто… — Бренди направи обзор на изминалата седмица и се помъчи да открие началото на всичките си беди. Не й се удаде. — Всъщност, майко, ако бях облизала тръбите, когато замръзнаха, ако бях залепнала за тях и ако бях останала така до пролетното размразяване, щях да си спестя куп главоболия.