Читать «Знаете, че ме обичате» онлайн - страница 2
Сесили фон Зигесар
Блеър се присегна под масата и стисна коляното на Нейт. Светлината от свещите я възбуждаше и тя си помисли:
Тя чукна чаша с баща си и отпи огромна глътка.
— Благодаря ти, тате, благодаря, че си изминал целият този път само за да ме посетиш.
Г-н Уолдорф постави чашата си на масата и потупа устни със салфетката, така че перфектният му маникюр да се забележи:
— Но скъпа, аз не дойдох само заради теб. Дойдох да се изфукам, не изглеждам ли добре? — каза той като отметна главата си назад и нацупи устни, като модел за снимка.
При тези думи Блеър заби ноктите си в коляното на Нейт. Трябваше да признае, че баща й наистина изглеждаше страхотно — беше свалил десетина килограма, беше хванал тен, носеше страхотни френски дрехи и изглеждаше щастлив и отпочинал. И все пак тя беше доволна, че той е зарязал приятеля си в разкошния им замък във Франция. Изобщо не беше готова да гледа как баща й флиртува на воля пред хора с друг мъж, независимо колко добре изглеждаше.
Грабна едно меню и попита:
— Да поръчваме, а?
— Аз ще взема пържола — каза Нейт на всеослушание, понеже не искаше поръчката му да се обсъжда. Щеше му се просто да приключи по-бързо с тази вечеря. Е, не че имаше нещо против да се размотава с лъскавия баща на Блеър — даже беше забавно да видиш колко гей е станал. И все пак, Нейт нямаше търпение да отидат у тях, защото най-накрая щяха да го направят. Наистина беше крайно време.
— Пържола и за мен — каза Блеър и затвори менюто. И без това не планираше да яде много, не и тази вечер. Нейт я беше уверил, че вече не изпитва нищо към бившата съученичка и приятелка на Блеър, Серена ван дер Удсен, и беше готов да се отдаде изцяло на нея. Така че хич не й пукаше дали ще яде пържола, миди или мозък за вечеря, защото най-накрая щеше да изгуби девствеността си!
— Три с моята. Trois steak au poivre — поръча баща й с перфектен френски акцент. — И името на фризьора ти, имаш прекрасна фризура.
Бузите на Блеър почервеняха, тя грабна една хлебна солета от панера в средата на масата и я захапа. Тембърът на баща й и обноските му бяха изцяло променени от последния път, когато го видя, преди девет месеца. Тогава той беше консервативен, костюмиран адвокат, целият ток и жици. Абсолютно достоен за уважение човек. Сега беше особено различен с изскубаните си вежди, риза и чорапи в лавандулов цвят, направо срам. Все пак той й беше
Миналата година бащата на Блеър, приключващ своя изнервящ развод, бе станал тема за обсъждане на целия град. Сега май всичко беше позатихнало и г-н Уолдорф се чувстваше свободен да покаже красивото си лице пред хора, както и когато го поискаше. И все пак това не означаваше, че останалите посетители на „Ла Жираф“ не го бяха забелязали. Съвсем определено го бяха забелязали.
— Видя ли чорапите му? — каза застаряваща наследница на съпруга си. — Розово и сиво?
— Мислиш ли, че се е наклепал достатъчно по главата? Той за кого се мисли? За Брад Пит? — обърна се към съпругата си известен адвокат.