Читать «Знаете, че ме обичате» онлайн - страница 5

Нямаше как Нейт да не забележи жестокия начин, по който Блеър се справя с пържолата си. Тя я режеше на огромни хапки и след това ги сдъвкваше ожесточено. Това неизменно го накара да се запита дали тя ще е толкова напрегната и в леглото. Бяха стигали доста далеч, но винаги той бе по-агресивният от двамата. Блеър някак просто лежеше там и издаваше онези звуци, като във филмите, докато той й правеше разни неща. Но тази вечер тя изглеждаше по-нетърпелива, по-гладна.

Разбира се, че беше гладна, нали току-що повръща.

— В Йеил не сервират такава храна, Блеър — каза г-н Уолдорф на дъщеря си. — Ще ядеш пица и полуфабрикати, както всички останали.

Блеър сбърчи нос — досега не беше вкусвала полуфабрикат в живота си:

— Няма начин. Така или иначе, ние с Нейт няма да живеем на общежитие — ще си имаме жилище и ще се науча да готвя — каза тя и погали глезена на Нейт с върха на ботуша си.

— Късметлия — пошегува се г-н Уолдорф и повдигна вежди.

Нейт се ухили и облиза картофеното пюре от вилицата си. Нямаше да й каже, че идеята да живеят заедно извън кампуса в Ню Хейвън е дори по-абсурдна от тази тя да се храни с полуфабрикати. Не искаше да й каже каквото и да било, което щеше да я разстрои.

— Млъкни татко — сопна се Блеър.

Чиниите им бяха разчистени и тя нетърпеливо започна да си играе с рубинения пръстен. Поклати глава, за да откаже поканата за кафе и десерт и се запъти отново към тоалетните. Два пъти за едно хранене беше доста крайно дори и за нея, но нищо не можеше да направи, просто беше адски нервна.

Слава Богу, че в „Ла Жираф“ имаха страхотни отдалечени тоалетни.

Когато се появи отново, целият персонал се беше събрал, а главният готвач държеше торта със запалени свещи — осемнадесет разбира се, с една повече за късмет.

О, Боже.

Блеър забърза да заеме мястото си на масата и хвърли на баща си смразяващ поглед. За какво му беше притрябвало да прави сцени? От рождения й ден я деляха цели три седмици, помисли си тя и изгълта чашата с шампанско.

Готвачи и сервитьори наобиколиха масата и се започна с песните:

— Честит рожден ден…

Блеър не издържа, грабна ръката на Нейт и прошепна:

— Моля те, накарай ги да престанат.

Нейт, обаче, просто стоеше и се хилеше като дебил, някак си му допадаше да гледа как Блеър става за резил, а това хич не се случваше често.

Баща й обаче беше по-солидарен и като видя колко нещастна изглежда Блеър, забърза темпото и завърши песента:

— Миришеш на маймунка и изглеждаш като такава…

Персоналът изръкопляска любезно и се завърна към работата си.

— Знам, че е малко рано, но утре трябва да тръгвам, а седемнадесетият рожден ден е голяма работа. Помислих си, че няма да имаш нищо против — нежно каза г-н Уолдорф.

Нещо против? Никой не обича да му пеят пред хора. Никой.

Запазвайки мълчание, Блеър духна свещите и огледа тортата. Беше старателно украсена с марципанови обувки на висок ток, вървящи по направено от захар Пето авеню, покрай захарен модел на любимия й магазин „Бенделс“. Беше направо прекрасна.