Читать «Знаете, че ме обичате» онлайн - страница 6

— За малката ми фетишистка — каза баща й с широка усмивка на лицето, като извади опакован подарък изпод масата и го подаде на Блеър.

Блеър разтърси кутията и като истински експерт разпозна кухия звън на чифт нови обувки. Тя разкъса хартията и прочете написаното с огромни букви на капака му: Маноло Бланик. Пое си дълбоко дъх, вдигна капака и видя красиви, ръчно изработени кожени чехли с разкошни малки токчета.

Très fabulous.

— Купих ги в Париж. Правят само неколкостотин чифта от тях и се хващам на бас, че си единственото момиче в Ню Йорк, което има такива — каза баща й.

— Фантастични са — издиша Блеър.

Тя се изправи и обиколи масата, за да прегърне баща си. Тези обувки компенсираха напълно факта, че я подложи на публично унижение. Не само, че бяха изключително красиви, но и бяха нещото, което щеше да обуе по-късно тази вечер, докато тя и Нейт правят секс. Само тях и нищо друго.

Благодаря ти, татко!!!

За какво служат стъпалата на музея „Метрополитън“

— Хайде да седнем отзад — каза Серена ван дер Удсен на Даниел Хъмфри, когато влязоха в „Серендипити 3“ на 60-та източна улица. Тесничко, старовремско заведение за хамбургери и сладолед, пълно с родители, които черпеха децата си в свободната вечер на бавачката. Остри писъци на прекалили със захарта деца прорязваха въздуха, докато преуморените сервитьорки тичаха нагоре-надолу с огромни подноси с купи за сладолед, замразен горещ шоколад и свръхголеми хотдози.

Дан беше планирал по-романтично място за срещата си със Серена, по-тихо и с приглушена светлина. Място, където можеха да се държат за ръце и да се опознават, без да бъдат прекъсвани от крещящи по измамно ангелски изглеждащи деца, облечени в ризи и каки-панталонки, родители. Но желанието на Серена беше да дойдат тук.

Може би наистина имаше нужда от сладолед, или пък намеренията й за вечерта не бяха толкова романтични, като тези на Дан.

— Не е ли страхотно — изломоти тя в екстаз. — Брат ми Ерик и аз идвахме тук веднъж в седмицата да ядем ментови мелби. О, точно като едно време си е. Обожавам го — каза тя, разглеждайки менюто.

Дан се усмихна и поклати глава с цел да махне кафявата си коса от очите си. Истината беше, че грам не му пукаше къде е, стига да беше с нея.

Дан беше от Западната част, а Серена от Източната. Той живееше с баща си, по свое мнение интелектуалец и редактор на никому неизвестни бийт поети, и с по-малката си сестра, Джени, която беше в девети клас в „Констънс Билард“, училището на Серена. Живееха в претъпкан апартамент в Горен Ийст Сайд, който не беше ремонтиран от 40-те. Единственото същество, което чат-пат почистваше у тях, беше огромната им котка, Маркс, която беше експерт в убиването и изяждането на хлебарки. Серена живееше с небезизвестните си родители, които бяха в борда на почти всяка голяма институция в града, в огромен мезонет, декориран от известен дизайнер, с изглед към Сентръл Парк и Музея за изкуства „Метрополитън“. Тя имаше чистачка и готвачка, които можеше да помоли по всяко време да й опекат кейк или да й донесат капучино.