Читать «Краят на империята» онлайн - страница 56

— Кога ще се съберем? — попита Синд.

— Вече се чух със старейшините. Чакаха да свърши съвещанието.

— Значи скоро — рече Синд. — Знаеш ли какво да кажеш?

Ото смръщи чело и големите му зъби се оголиха. Той изръмжа. За всеки, който не познаваше борите, това би изглеждало като заплаха, или най-малкото началото на канибалиска атака. Но Синд знаеше, че е само усмивка.

— В името на Сарла и Лараз, разбира се, че зная. Но не това планирах да стане. Подбрал съм думите внимателно и ако трябва, ще си подрежа брадата, за да накарам старейшините да се вслушат в тях.

Подрязването на брадата бе способ, който борите използваха, за да поставят някой въпрос на спешно гласуване, но в случай че вотът бъде даден срещу неговия вносител, наказанието щеше да е незабавното му разчленяване.

— Да, сега вече зная кои са правилните думи — повтори Ото. — Ще информирам старейшините и ще се срещнем още тази вечер. Предупреди Стен и останалите след стъмване да не излизат от стаите си. Не искам да ги поставям в неудобно положение, но това е дело, което може да се свърши само от нашите хора. Борите трябва да разберат, че повече не може да живеят както досега.

И това бе всичко, което Ото каза на Синд.

Привечер първите бори започнаха да пристигат — поединично и на групички. По-точната фраза щеше да е „нижеха се“, но тя едва ли е подходяща за стихии като цунамито. Синд бе една от малкото човеци — всичките жители на звездния куп Лупус и с високи постове в борската армия, — на които бе разрешено да участват. И тя, като всички останали, носеше пълна бойна униформа.

Ото бе наредил да подредят големите маси като за банкет, а на страничните подноси имаше закуски и напитки за закъснелите. Всичко трябваше да е предварително нарязано, тъй като една борска политическа дискусия не се нуждаеше от допълнително окуражаване от присъствието на хладни оръжия.

На стратегически места бяха поставени големи бурета със стрег. Което всъщност означаваше на ръка разстояние.

Когато се смрачи, определиха и въпроса, подлежащ на дискусия: трябва ли борите да се обявят открито срещу Империята? И ако е така, трябва ли да прокламират независимост и да се включат във войната — или само да стоят настрана, подкрепяйки Стен морално.

Тема, която почти незабавно предизвика оживени обсъждания. Въпреки привидно жестоките си маниери борите не бяха глуповати — и факти като размера на имперския флот, съществуването на планетоубийци и вероятната готовност на императора да ги използва срещу тях караха козината им да настръхва.

Дори най-великият воин има своя другарка в живота и отрочета, при които би искал един ден да се завърне, при това с победа в ръка.

Докъм среднощ бяха обсъдени няколко по-важни въпроса:

Дали е разумно борите да се забъркват в кауза, начело на която стои човешко същество.

Дали Алекс Килгър в действителност е бор (последното бе подкрепено от всички).

Най-успешният начин да се размрази замръзнал задник.

Дали, ако гласуването за война срещу Императора пропадне, трябва да обявят война на някого другиго, тъй като най-младите воини вече горяха от нетърпение.