Читать «Краят на империята» онлайн - страница 40

— Затова съм толкова педантична — призна Рюкор. — Когато пиянствам, започвам да се държа помпозно.

— Виждам, че имам доста да наваксвам — подхвърли Стен. Той вдигна чашата със стрег. — Смут за нашите врагове! — После гаврътна чашата и я напълни отново.

Макар положението да не се бе подобрило, Стен се чувстваше поуспокоен. И това нямаше нищо общо със стрега.

Беше оставил своя малък флот скрит в покрайнините на системата, докато той се спусна на Сейличи, за да поиска съвета на сър Еку. И незабавно бе отведен в тайната камера под един от планетарните Центрове за гости.

Да открие своята стара приятелка Рюкор тук бе не само изненада, но и известна награда. Със същества като сър Еку и Рюкор на негова страна той имаше усещането, че шансовете му са се подобрили значително. Сега вече възможността за бърза и ужасяваща смърт се бе смалила до деветдесет и девет процента. Той отново надигна чашата. В същия миг го прониза странна мисъл.

— Сър Еку винаги ли държите стрег подръка? Някак си не мога да си представя, че дипломатите си падат по алкохола на злите бори.

Отново мърдане на пипалца.

— Не. Това е за теб. Само и единствено.

Стен го погледна стъписано.

— Не знаех, че разполагате с подобни запаси. При последната ни среща отказах поканата ви. Бях решил твърдо какво ще направя. Което беше да се разкарам от очите на Императора и да се скрия някъде. И да се занимавам само с моите неща.

Говореше за тайната визита на сър Еку на Алтай, когато той носеше доказателство от Рюкор, че Императорът е умопобъркан. Манабийците бяха поискали помощта му, а Стен им бе отказал решително.

— Казах ти, че ти вярвам. Запасих се със стрег веднага щом се върнах.

— Заобиколен съм от същества — промърмори Стен, — които знаят по-добре от мен какво смятам да направя.

Рюкор изпъхтя през мустачките.

— Нелогично. Но приемливо при тези обстоятелства… Но каква досада. Ето че пак взех да ставам педантична. Надявам се, че това няма да те смути.

— Ни най-малко. Ще ми се само Вечният император да не е толкова добър в предвижданията си за ходовете ми, колкото вие двамата.

Никой не знаеше отговора на това. За известно време настъпи тишина.

— Да се върнем на споменатата визита, сър Еку — обади се Стен. — Тогава си мислех, че искате помощта ми, че сте задействал някакъв план.

— Ах… планът за отвличане на вниманието — избърбори Рюкор. Преди Стен да успее да реагира, тя добави: — Имаш план, нали, стари приятелю? Не ми се ще да си мисля, че ме очаква живот в постоянно преследване. Трудно е да бягаш, когато си с моите пропорции… и нужди.

Стен внезапно бе споходен от смешната картина на бягащата и спотайваща се из тъмни улички Рюкор, влачеща зад себе си вана с вода.

— Всъщност не — отвърна сър Еку. — Аз съм дипломат. Не съм войник. Боя се, че ситуацията изисква военни действия. Преговорите ще са на втори етап.

— Императорът няма да преговаря — заяви Стен. — Дори преди… когато беше… — думата заседна в гърлото му.

— Нормален? — довърши вместо него Рюкор. — Как може същество, твърдящо, че е безсмъртно, да бъде нормално? Не. Той е луд от много време. Вече съм сигурна в това. Нещо само е влошило състоянието му. Някоя случка…