Читать «Краят на империята» онлайн - страница 39

Алън Кол

— Е, добре — рече си Стен. — Но този път човекът ще научи.

А и в известен смисъл Махони бе изгубил живота си заради тези архиви.

Стен се изправи. Готвеше се да се свърже с „Виктори“ и да поръча да пратят товарна совалка и няколко яки носачи. А после той — или някой друг — щеше да се заеме с анализа на находката, докато пътуват към избраната от Стен база на бъдещите операции.

— Вие сте ми приятели, нали?

Стен си спомни за Форте и когато се свърза с „Виктори“, им нареди да пратят носилка с похлупак и изолирана вътрешна среда.

Дан Форте, напълно побъркан, щеше или да бъде излекуван — ако това е възможно, а Стен бе готов да положи всички усилия, — или да живее дълъг и щастлив живот в убежището, което Стен му осигури.

Защото старецът най-вероятно му бе предал ключовете за Империята.

9.

— Успехът ти досега е на границата на чудото — отбеляза сър Еку.

— Поправка — рече Стен. — Не беше нищо повече, освен серия от истински чудеса. Но не мога да продължавам да броя усмивките на боговете. Трябва ми цел. И план. Досега само стрелям напосоки из тъмното.

— Зная колко ти е тежко, когато действаш без план, Стен — рече Рюкор. — Винаги си предпочитал да се придържаш към схемите.

Стен се разсмя, развеселен от този кратък анализ на вероятно най-добрия имперски психолог.

— Ето че разруши още една моя заблуда. А аз все си мислех, че действам импулсивно.

— О, това също е вярно — съгласи се Рюкор. — Помня първия психопортрет, който ти съставих. Находчивостта ти далеч надхвърляше средната, но ти не изпитваше удоволствие, когато се налагаше да действаш във вакуум. Това е типична черта на повечето експерти по специални операции. Предпочиташ илюзията на пълната свобода, но дори тогава трябва да съществува някаква структура.

Тя се намести в резервоара и водата се разплиска.

— В миналото тази структура ти е осигурявала службата при Императора.

Стен потрепери. Самата истина.

— Не е необходимо да се измъчваш от чувството за вина — успокои го Рюкор, която четеше душата му като разтворена страница. — Аз самата съм се изправяла пред подобни неудачи в живота. И също като теб за известно време намерих утеха в лоното на Императора.

Докато Стен обмисляше чутото, сър Еку протегна едно от пипалцата си и докосна скрит ключ. От една ниша се появи дребен робот, оборудван с поднос. След миг Стен отпиваше с благодарност стрег.

— Мразя да говоря като старомоден алкохолик — рече той. — Но, божичко, как само имах нужда от това! Благодаря.

Сер Еку помръдна весело с пипалца.

— Обстоятелствата го налагаха. Освен това двамата с Рюкор те водим. Към атмосферата бяха добавени необходимите вещества за намаляване на стреса. Също както и в течността, в която така лениво се поклаща нашата събеседница.

Рюкор се завъртя и потопи глава в ледената вода. Появи се отново, разтворила устни под огромните бивни в гримаса, за която Стен не се съмняваше, че съответства на усмивка.