Читать «Краят на империята» онлайн - страница 38

— Уф… Дан, вярваме ти.

— Тогава ударете по стената! — провикна се Форте и размаха ръце.

Алекс и Стен се спогледаха. Стен кимна. Алекс сви рамене, вдигна уилигъна, насочи го към стената, на която Торесен бе окачвал оръжията си, и стреля бързо четири пъти. По един във всеки ъгъл.

Стената рухна като дяла плоча.

Зад нея, в тясното скрито помещение, се намираше Тайната. Чували, чували и пак чували с идентични кутии за съхраняване на файлове.

Стен пристъпи напред. Наведе се над една кутия. Беше изписана прилежно, с познатия, изряден почерк на Махони.

Убийства, Успешни

Официални откази

Скрити улики

Последващи слухове

Собствени теории

Друг случай:

Потайните години

Системна политика

Разпоредени убийства

Първи доставки на АМ2, осигурени от

Института за филантропия

И друг:

Експедиция „Сибола“

Научни списания — Експедицията е предложена като възможност

Липсват други сведения

Липсва съхранена информация

Само собствени теории

Стен едва сега осъзна какво вижда пред себе си.

Той не знаеше — а подозираше, че и Махони не е знаел — дали в тези кутии се съдържа Тайната, която ще унищожи Вечния император — или поне Тайната, която би могла да помогне за това. Но знаеше, че в кутиите има достатъчно опасни данни за Императора, за да е готов да рискува своята гвардия, за да ги открие. Това бяха бележки от една ненаписана биография.

След убийството на Вечния император, по времето на Тайния съвет, Махони бе намерил за нужно да напусне служба и да се заеме с подготовката на план за премахването на Съвета. Като прикритие той обяви, че, отдавайки се на дълбока скръб за своя господар и приятел, смята да напише пълна биография на Вечния император. В началото е било само прикритие. Но както бе казал на Стен, Махони щеше да е далеч по-щастлив, ако бе останал архивар, вместо да бъде генерал, и затова и архивите му се множаха и ставаха все по-пълни.

Може би ако бе останал архивар, щеше да е жив и досега, помисли си Стен, но побърза да прогони тази идея.

Прикритието се бе превърнало в увлечение, когато Махони откри, че всички биографии на Вечния император са неверни — независимо дали са оторизирани, или не. За тях преднамерено е била предоставяна фалшива информация, избирани са били некомпетентни автори, изследователи и фондации.

Махони се бе натъквал на много и различни версии на едни и същи събития, очевидно предназначени от Вечния император да служат за лъжливи следи.

Стен бе проявил любопитство за това какво ли би могъл да крие Императорът и тогава Махони бе отвърнал: „Почти всичко, за Бога, от това откъде идва и как е станал… всъщност двете най-важни неща. Първото — откъде се взема АМ2 и защо този тип е безсмъртен. И второто… че всъщност е бил убиван и преди.“

Стен бе изпръхтял невярващо и Махони му предложи да прегледа някой път документите. Но събитията се развиваха твърде бързо и твърде кърваво и единственият път, когато си спомни за архивите, Стен си каза, че вероятно наистина съдържат експлозивна информация, но най-мъдро ще е повече да не се сеща за тях. Или, както казват мъдреците, в тази вселена има твърде много неща, които човекът не е създаден да знае.