Читать «Краят на империята» онлайн - страница 253

Императорът носеше кобур с пистолет и не откъсваше ръка от дръжката. Очите му се стрелкаха по редиците строени хора. При най-малкия намек за заплаха бе готов да отскочи и да стреля.

Но никой не смееше да срещне погледа му, докато вървеше към покоите си. Всички бяха твърде заети да се следят взаимно. Атмосферата беше тежка, изпълнена с подозрителност и готова да прерасне в битка.

При вратата го очакваше шамбеланът.

— Какво правиш тук, Блейк? — сопна се Императорът. — Не съм те викал.

— Дойдох да докладвам… — измънка шамбеланът, свел очи.

— Претърсете го! — кресна Императорът.

Блейк нададе уплашен вик, докато четирима пазачи — двама от Вътрешна сигурност и двама от неговите хора — го свалиха на земята и безцеремонно се заеха да го претърсват. Те приключиха обиска с щателно сканиране, за да са сигурни, че в тялото му не са имплантирани опасни устройства.

Когато обявиха, че е чист, Блейк се изправи разтреперан.

— Съжалявам, Ваше Величество — проплака той, — ако появата ми ви е причинила безпокойство.

— Млъквай, Блейк! — сряза го Императорът. — Заповедите ми бяха изрични. Никой да не ме доближава, без да е съобщено предварително за него.

— Но аз си мислех…

— Дал ли съм ти разрешение да говориш?

— Не, Ваше Величество.

— Ето това ти е проблемът, Блейк. Опитваш се да имитираш мисловен процес, вместо да изпълняваш заповеди.

Императорът се обърна леко настрани, така че да държи едновременно Блейк и коридора в полезрението си.

— Е, добре — рече той. — След като си вече тук, кажи каквото имаш да казваш.

— Става въпрос само за Пойндекс, Ваше Величество.

— Само за Пойндекс? Изчезнал е шефът на моя отдел за сигурност и ти наричаш това „само“? Какви тъпанари сте всички! Добре. Говори. Уморих се да стърча като мишена в собствения си коридор.

— Да, сир. Дойдох да докладвам, че току-що приключих с предварителното разследване и… — Блейк видя, че Императорът е на път да избухне отново и гласът му изтъня. — Аз… Никой от хората не го е виждал от известно време, сир. Проверих щателно всяка стая. Лично надзиравах разпита на хората от охраната.

— Теб кой те разпита?

Отново втрещеният поглед.

— Ами… мен ли, сир? Никой, Ваше Величество.

Императорът даде знак на двама от пазачите. След изчезването на Пойндекс бе наредил на хората да се движат по двойки, за да може тези от Вътрешна сигурност да следят имперските гвардейци и обратно.

— Отведете го долу за разпит. Не го жалете. Искам да съм сигурен, че с Пойндекс не са замислили нещо заедно.

Блейк изпищя уплашено.

— Но, Ваше Величество! Неведнъж съм доказвал лоялността си…

Една тежка ръка го зашлеви през лицето, после го отведоха.

Императорът се обърна към вратата. Опря око в ретиновия четец и докосна с палец бравата. После въведе известния само на него код. Вратата се отвори. Той се огледа, за да се увери, че няма никаква заплаха, извади пистолета и пристъпи вътре.

Вратата се плъзна зад него. Императорът остана сам. Първо провери внимателно новите сензори, които бе инсталирал. Всичко изглеждаше наред. Едва сега си позволи да се поотпусне. Никой не бе прониквал в канцеларията по време на неговото отсъствие. Прибра пистолета.