Читать «Краят на империята» онлайн - страница 22

Докато търсеше точния израз, съществото, което беше най-надареният психолог на Императора, се обърна по гръб, без да забелязва бушуващия ураган и вледеняващо ниската температура. Рюкор помаха с перка над вградения в тялото й комуникатор. Беше имплантиран в шията — място, за което Алекс Килгър беше казал: „Трябва да е във врата, тъкмо ще пречи да си удари главата в гърдите, нъл тъй?“

Обаждаше се един от асистентите й, от луксозния апартамент/офис, който бе построила с много обич, стараейки се да запази приликата с морска арктическа пещера.

— Не обичам — заяви Рюкор — да ме прекъсват по средата на ядене. Обядът, както казват хората, е важно занимание.

— Получихме съобщение от първостепенна важност — отвърна асистентът, достатъчно нов, за да изпитва благоговение, когато с него се свържат от имперската столица. — Искат да бъдете в готовност за специални разпореждания, пратени лично от Вечния император.

— Какви разпореждания? — застина Рюкор.

— Не се конкретизират в съобщението, но се казва, че вероятно ви очаква продължителна по време задача. Затова ви съветват да си вземете гравикреслото и необходимите принадлежности.

Нито дума за покойния Йън Махони, помисли си Рюкор. Нито за наскоро обявения за престъпник Стен. Нито пък се намекваше, че Императорът, или по-скоро неговият нов началник на тайната полиция, са в течение на провежданите тези дни и при най-голяма секретност разговори между нея и сър Еку, извънреден дипломатически представител.

Лошо, много лошо.

— И как ще стигна до Първичния?

— Изпратен е имперски кораб. Получих потвърждение от космопорта, че пристига след два И-дни.

Още по-лошо, помисли си Рюкор.

— Да отговоря ли, или да чакам завръщането ви?

— Предай, че… предай им, че все още се опитваш да се свържеш с мен.

— Прието. Но…

— Ако по някаква причина записваш този разговор, съветвам те незабавно да го изтриеш. Между другото, това е заповед.

— Ще се връщате ли скоро?

Рюкор се замисли. Разполагаше с два И-дни преди корабът, който най-вероятно караше гестапоидната група на Пойндекс със заповеди за арест, да пристигне. Предостатъчно време.

— Връщам се, но не веднага. За да изпълня новите разпореждания, ще ми е нужно малко време в морето, да се подготвя и да фокусирам енергията си.

— Разбира се — отвърна обърканият асистент. Като всички обитаващи водна среда раси, и расата на Рюкор се нуждаеше от морето не само за поддържане на здравето и за прехрана, но и за възстановяване на психичното равновесие. — Ще наредя да подготвят обичайния ви пътнически екип.

— Много добре. Скоро се връщам. Край на връзката.

Без да чака потвърждение, Рюкор изключи комуникатора и се стрелна назад към своя дом.

Два дни.

Достатъчно време, за да събере най-необходимото и да стигне до атмосферния флайер, който бе скрила под водата недалеч от пещерата. Флайерът, закупен преди няколко години, когато започна да подозира, че нещата в Империята не вървят.

Познанията й в областта на разузнаването бяха предимно теоретични, но тя бе посветила дълги години да бъде съветник на Махони, когато той бе шеф на корпуса Меркурий. А сетне и на Стен. Знаеше, че всеки конспиратор, който иска да заслужи плаща си, трябва да разполага със задна вратичка.