Читать «Краят на империята» онлайн - страница 24

Единствените изкуствени конструкции, които се подаваха над повърхността на Сейличи, бяха трите Центъра за гости и съществуването им бе предопределено от онези не-въздухообитаващи същества, които решаваха да посетят планетата. Дори на тях бе придадена формата на угаснали вулканични върхове, със скрити в „кратерите“ площадки за кацане.

Центърът усети приближаването на Еку и порталът се разтвори като зейнала паст. Еку се стрелна вътре, пърхайки с мустачки. Той долови мирисната следа, която използваше, и я последва към определената заседателна зала.

Вътре, седнал в доста нехайна поза, го очакваше имперският емисар.

Солон Кенна изглеждаше още по-напълнял и доброжелателен от предния път. Тези, които през годините бяха приемали Кенна за затлъстяла карикатура на глуповат, корумпиран политик, по правило не бяха просъществували достатъчно дълго на политическата сцена, за да могат да коригират мисленето си.

Сега Кенна беше на Сейличи, личен пратеник и палач на Императора.

— Доста време мина.

— Твърде много — съгласи се Кенна, като се надигна с лекота и го дари с усмивка. — Седях тук и си мислех за чудесата на Сейличи. — Разбира се, Кенна произнесе името правилно. Все още проявяваше забележителна привързаност към езиците, заради която навремето бе привлякъл вниманието на Императора. — Трябваше по-рано да намеря причини да пътувам дотук, особено след завръщането на Императора. Но… — Той повдигна рамене. — Времето така си тече покрай нас, а и си имам доста грижи. Знаеш ли, че подготвям мемоарите си?

— Сигурно ще са доста интересни.

Еку се държеше с нужната любезност, макар че открай време се чудеше защо хората са толкова привързани към потайните методи на политиката, вместо да предпочитат открития подход, който е далеч по-ефикасен. Не че манабийците някога позволяваха на тази вяра да възпрепятства привързаността им към заобикалките, нито способността да я прилагат на дело. Така че дори тези мемоари да бъдат публикувани, той не се съмняваше, че Кенна е готов да се изправи и на глава, само и само да скрие факта, че от съвсем малък е дълбоко покварена личност.

— Но ето, че се наложи да пристигна тук по работа — продължаваше с присмехулен глас Кенна. — По служба на Вечния император. — Той извади от джоба си карта, върху която засия емблемата на Вечния император. Картата със сигурност бе настроена към характеристиката на неговите телесни пори.

— Предполагам, че става въпрос за Стен.

— Правилно предполагаш.

— Разбира се — рече сър Еку, — готов съм да окажа помощ с всичко, което ми е по силите. Не виждам проблеми за сътрудничество, тъй като неутралитетът на моята раса никога не се е разпростирал и върху прикриването на престъпници — какъвто, предполагам, сега е и Стен?

— И то от най-лошите — потвърди Кенна. — Той предаде Империята без никаква друга причина, освен лични политически амбиции. — Кенна се опита да си придаде благочестив вид, но резултатът бе комичен. Нямаше как да прикрие проницателния блясък в очите си. — Амбициите… са онова нещо, което рано или късно излага всички ни, както е казал поетът.