Читать «Вихър» онлайн - страница 205

— Нима ме… разследват?

— Разследването вече е приключило — обясни господин Еку. — Когато имате време да погледнете по-подробно, ще видите, че благородните същества от Вътрешна сигурност имат различно виждане за тези празнини. Виждане, което води до необоримото заключение, че вие сте предател, Стен. Вие, най-лоялният от поданиците на Императора, сте били оръдие на неговите врагове.

Стен бързо прелисти папката и откри насъбраните улики. Затвори червената папка.

— Доказателствен материал, предполагам? — попита той.

— Точно така. Ако не се справите с някоя задача — или по някакъв начин разгневите Императора, — това е папката, която ще излезе наяве. И вашите постижения ще отидат по дяволите.

Стен усети как стаята се залюля около него. Не беше от бурята. Той се овладя.

— Благодаря ви за това предупреждение, господин Еку. Но предполагам, че не сте дошли тук само за да спасите репутацията ми.

Господин Еку поемаше огромен риск с посещението си. Да, беше използвал напълно сигурен превоз, осигурен от Айда Ромкат — старата приятелка на Стен от „Богомолка“. Ако някой научеше за естеството на мисията му, той не застрашаваше само своя живот, но и този на целия си вид.

Манаби спря всички дипломатически преструвки.

— Надявах се, че ще можете да помогнете — заяви той.

— Да помогна? Но как? Не контролирам армии или флотилии. Аз съм просто…

— Недейте да се тревожите, млади Стен — продължи господин Еку. — Не съм сигурен какво искам да направите. Освен да помислите… да помислите усилено. Когато тази грозна задача в Алтайския куп приключи… елате да ме посетите на родния ми свят. Вие също, Йън. Един път вече направихме чудо, нали?

— Но онова беше просто Тайният съвет — каза Стен. — А не Вечният император.

— Мисля, че трябва да го изслушаме, Стен — обади се Махони с дрезгав глас. — Аз се заклех да бъда верен на един символ, а не на човек.

Стен замълча. Как можеше да обясни? Нямаше думи, които да опишат загубата, която беше почувствал току-що. Кралят наистина е мъртъв. Да живее кралят. Внезапно си помисли: Какво ще ме крепи сега? На кого дължа нещо? Освен на Синд? Освен на приятелите си? Замисли се за убежището си на Малък мост. Прииска му се да е сред горите и хълмовете, в малката си хижа до замръзналите езера.

— Намерете някой друг — каза той на Еку. — Не искам да изглеждам като неблагодарник, но ще направя всичко по силите си да последвам предупреждението ви и да го използвам за свои цели.

— Все пак ще ви очаквам, млади Стен — настоя създанието Манаби. — Вярвам във вас.

— По-добре да си вървите — каза Стен рязко. — Хората ми ще ви отведат до кораба ви. Пожелавам ви безопасно пътуване. И благодаря за всичко.

Стен се насочи към вратата. Махони го последва бавно.

— Рюкор ми каза, че първоначално ще ми откажете — извика Еку подире му. — Но каза, че накрая ще се съгласите.

Стен побесня. Обърна се грубо към благородното същество, което беше дошло от толкова далече.

— Майната й на Рюкор.

— Просто си помислете, Стен — чу той да изрича създанието Манаби, докато излизаше през вратата. — Това ще спести много време на всички ни.