Читать «Вихър» онлайн - страница 204

— … със съжаление трябва да заявя, че разсъжденията ми не се оказаха безпочвени. Може би заради това се изложих на такъв риск, като отидох при доктор Рюкор. Надявах се, че съм направил ужасна грешка. И че нашата мъдра приятелка може нежно да ме върне към реалността.

Господин Еку махна с опашка и мина покрай Стен. Нежно пипало се появи и докосна ръката на Стен.

— Но нямаше грешка. Вечният император е напълно луд — и само сигурна катастрофа е възможната последица от състоянието му.

Стен не каза нищо. За втори път в живота си се чувстваше като сирак. Беше се трудил и бил заради Императора от възмъжаването си — след като истинското му семейство беше убито.

— Не съм сигурен, че мога да го повярвам — промърмори Махони. Въпреки че беше подозирал нещо подобно от известно време насам, откри, че му е трудно да преглътне истината.

— Наистина съжалявам, стари приятелю — каза господин Еку. — Но би трябвало да сте наясно колко съм съм прав. Но… има и две други неща, които трябва да ви съобщя.

Той се спусна малко по-близо до пода. Едно от пипалата отвори малък калъф. И в ръката на Махони се появи фиш.

— Това е разузнавателен доклад, който моите служители подготвиха. След като се убедих, че Императорът е луд, се зачудих кой го съветва сега. Кого слуша? Кой изпълнява заповедите му?

Махони се вгледа във фиша.

— И какво научихте?

— Пойндекс — съобщи Еку.

Стен пое въздух при този пореден удар.

— Но мъжът е изменник — възрази Махони. — Той предаде Императора, за да се присъедини към Тайния съвет. После ги предаде и тях, за да спаси собствения си живот.

— Това е вярно. А сега надзирава усилията на Императора да превърне провинциите в доминиони на Империята. Работа, която според източниците ми, вие сте отказали. От морални подбуди.

Махони се свлече в стола си напълно отчаян.

— Как е възможно да се е стигнало дотук? — попита той. — След всички тези години?

Пипалата на Манаби измъкнаха още лоши новини. Беше ред на Стен. Подаде му две хартиени папки. Едната беше синя, другата червена. Той машинално забеляза, че името му стои и на двете.

— Вашето лично досие — поясни Еку. — Съжалявам, че трябваше да наруша неприкосновеността на личните ви данни.

Стен сви рамене. Какво значение имаше това сега?

— Първата папка — синята — е вашето официално досие. Запис, открит за обществото, в който са отразени многото ви постижения в служба на Империята. По-подробен анализ разкрива, че в този доклад има празнини. Празнини, които са старателно прикрити.

И Стен, и Махони знаеха, че тези така наречени празнини бяха тайните мисии, предприети от Стен в услуга на Императора.

— Не се опитвайте да ми обясните тези липсващи години — каза господин Еку. — Сигурен съм, че мога да отгатна естеството на мисиите, които сте изпълнили в името на Императора.

— Благодаря — отвърна вяло Стен. — Предполагам.

— Моля ви да отворите втората папка, Стен — продължи господин Еку.

Стен се подчини и откри заглавна страница със знака на Вътрешна сигурност. После погледна към господин Еку удивено.