Читать «Вихър» онлайн - страница 185

— Мога ли да помоля за вниманието ви — изрева той и разговорите секнаха. Килгър стоеше пред група от гурки и Бор в един от гаражите на посолството. — Искам очите ви да са приковани върху таблицата на стената, там. Ще бъда кратък — продължи той. — Можете да намерите собствените си задачи, както са описани там. Този гараж е прочистен преди не повече от час от мен и майор Синд и няма подслушвателни устройства. Затова няма нужда да използваме кодови фрази. Накратко — шефът ще ходи на парад утре. На площада на Куковците. И ние мислим, че има нещо гнило. Затова ще заемем позиция там, нали? Искам гурките да се разделят на отряди. Два отряда за гравилихтер. Ото, повишен си в сержант и ти се дава да командваш Бор. Четирима на гравилихтер плюс два екипа с тежко оръжие. Разбрано?

— Както кажете — избоботи Ото. — Ами нашият капитан?

— Капитан Синд поема противоснайперисткия отряд. Тя ще вземе всички квалифицирани снайперисти. Ще ги разположим по двойки на покривите преди изгрев слънце. А сега, ето ги заповедите. Ако има и най-малък опит за покушение над Стен — искам нападателя мъртъв. Мъртъв, преди да успее да разбере какво става, и определено преди да натисне спусъка отново. Всички комуникационни линии ще бъдат отворени, тъй че ако има неприятности, искам всички да се изсипете на платформата. Не се тревожете за пленници и подобни неща.

— Въпрос?

— Да, момко?

— В името на брадата на майка ми — каза младият Бор, — май изпращате кавалерията само заради подозрението, че може да има опасност.

— Да.

— Не споря, сър. Но какво бихте направили, ако има потвърдена заплаха за посланика?

Лицето на Алекс остана невъзмутимо, но очите му проблеснаха. След малко каза:

— В такъв случай ще затворя Стен в някое мазе и платформата ще бъде бомбардирана с ядрено оръжие преди церемонията да е започнала. И тъй… Това е всичко. Знаете какво да правите, момчета. Погрижете се. Тръгваме един час преди зазоряване.

— Килгър, това не е моят фрак.

— Да. Млъквай и го обличай. Парадът започва след по-малко от два часа.

— Стои ми ужасно — изръмжа Стен, докато се оглеждаше. — Кой го е шил? Омар, майсторът на палатки?

— Сакото е с подплата, без която не може.

— За какво ми е? Ако някой тръгне да стреля по мен с оръдие?

— Ах — усмихна се Алекс. — Винаги съм знаел, че не си толкова глупав, колкото Синд твърди. Оръдие е ключовата дума. А сега се закопчай. Ако си спомняш, всички тези глупости, които правя от вчера насам, са по твоя вина. Хайде, момко. Аз ще си облека моя костюм. Ако си послушен, ще ти купя бира после…

Ако, помисли си Килгър, има после…

Стен огледа гъстата тълпа от двете страни на широкия булевард, докато гравилихтерът му приближаваше двореца.

Ако това трябваше да бъде празник, доктор Искра се беше объркал, помисли си той. Лицата бяха гневни, мрачни като навъсеното небе. Отначало Стен реши, че враждебността е предизвикана от двата имперски флага на гравилихтера, после разбра, че греши. Това беше чист и непредубеден гняв. Стен видя някакъв мъж да поглежда нагоре, докато един от постоянно патрулиращите грависледове мина над него, а после да се изплюва ядно в канавката.