Читать «Вихър» онлайн - страница 184

Стен продължи нататък.

„… градушка… Низходящите ветрове преди възходящите… надвиснал облак… внезапно облаците около фунията се откъсват от облачната стена и се завъртат около мезоциклона — най-южната тръба — не си спомням колко точно тръби има.

Но само пълен безумец би останал да ги брои, защото точно сега основният вихър ще унищожи цялата ти седмица…“

Писмото продължаваше с неразбираем низ от уравнения — очевидно господин Гущер се беше уморил да описва по спомени и беше проверил.

Стен върна писмото обратно.

— Благодаря ви, господин Килгър, за това, че ми посочихте още едно нещо на този проклет свят, което ще се опита да ни убие.

— Няма проблем, Стен.

Един екран иззвъня и Алекс погледна изписващите се букви.

— Виж, това е по-добро от вихрушката на Гущера. Доктор Искра ще прави парад. На войските си. И би оценил присъствието на посланик Стен на платформата. Намерението е очевидно. Да те отегчи до смърт със своите ботушки, които потропват нагоре-надолу…

Алекс завъртя екрана към Стен. Никой освен цирк не прави подобен парад просто така. Защо? Замисли се. За да повдигне духа на цивилните най-вече. Второ, за да даде шанс на Искра да се покаже благороден — всички диктатори обичаха това.

Не беше достатъчно.

Някой почука на вратата. Една от секретарките влезе и подаде на Килгър плик. Алекс го отвори.

— Да, ето и потвърждението за шествието. Написано на ръка, с хубавия почерк на Искра. И върху истинска хартия, струва ми се. Чудя се — продължи Алекс — каква ли дяволия е замислил? Ще откажеш ли, момко?

— Не. Ще отида.

— Не смятам, че е разумно. Не можеш ли да се разболееш или нещо такова?

Стен поклати глава. И двамата разбираха, че не може. Това беше част от посланическия пост — дори такъв, който не се ценеше особено от съвременното правителство, пред което защитаваше имперските интереси. Стен трябваше да се появи и да придаде автентичност на замисъла на Искра, какъвто и да беше той.

— Ако отидеш — каза Алекс накрая — няма да носиш нищо друго, освен новия си пролетен фрак, цветя в косите и глупава усмивка. А сега говоря като съветник по сигурността. Ако трябва да играеш проклетата му игра, най-добре да не играеш по правилата.

Стен се ухили. Това, което Алекс предлагаше, беше сериозно нарушение на протокола — изтъкнат дипломат да отиде въоръжен, с подкрепления, на празненство на домакинстващото правителство.

Но като имаше предвид ставащото в Алтайския куп и почтените, извисени същества, които Стен беше срещнал дотук, той реши да не рискува своята личност.

Големият юмрук на Килгър блъсна по металната скамейка. Тя трябваше да се използва като стойка за маклийновите генератори на гравилихтерите. Краката й се огънаха, но удържаха.