Читать «Вихър» онлайн - страница 14

Той вдигна чаша за наздравица и отпи от стрега.

— Вината беше моя, ваше величество — отвърна Стен. Инстинктите му подсказаха, че е важно да поеме вината. — Ароматът на толкова много хубава храна явно е събудил мързела ми.

На Императора това му се хареса. Той кимна отсечено в знак на съгласие и се захвана отново с работа, като се върна на темата.

— Сегашната ми тревога — рече — прилича на мястото, откъдето идва тази храна. В границите на Индия е имало повече хора с различни мнения, отколкото където и да е другаде на Земята. Доста разнородни мразещи се групи, които толкова дълго са се карали, че дори забравили какво изобщо ги е ядосвало. Взимам последните си думи обратно. Всъщност помнели изключително добре. Всеки индус или сикх би могъл да ти каже в подробности — като какъв е бил цветът на небето в дадения ден — какво злодейство е извършил прапрадядото на другия.

Той захлупи купа, пълна със зеленикава каша.

— Това е дал — отбеляза Императорът. — Вид фасул — или в нашия случай ястие от боб и грах. Умишлено е без подправки, за да балансира останалото. Прочиства вкуса на всяка хапка. Измислих го вчера. Сега само трябва да го нагреем отново.

— А за проблемното дете? — поинтересува се Стен.

— Вярно. Императорът отпи от стрега. — Можех да използвам и друг пример освен Индия. Но тяхната храна е най-вече картофи и свинско, когато са могли да си го позволят. Правели са страхотни наденици обаче. Оваляни в брашно и изпържени. Но не ми се ядяха наденици.

Стен помириса продуктите, които Императорът подреждаше по свой вкус.

— Индия ще свърши работа, сир — каза той.

— Мястото, където те изпращам, е Алтайският куп — заяви Императорът.

Стен се намръщи. Съвсем бегло познаваше купа.

— Джохианци, освен всички останали, нали? Но аз смятах, че те са сред най-добрите ни съюзници.

— Така е — каза твърдо Императорът. — И искам нещата да се запазят такива. Проблемът е, че Каканът — както се нарича човекът, който издава заповедите там — е затънал до гуша в неприятности.

Императорът вдигна шепа от накълцаното на кубчета месо. Около килограм, отбеляза си Стен.

— Това е козе — поясни Императорът. — Накарах да ми разчистят място за поле — за него и братята и сестрите му. Засадих полето със същите растения, които предшествениците му в Индия са яли — джоджен, див лук и всичко останало.

Той сложи месото в огнеупорен глинен съд.

— Каканът започва да остарява и не може да се справя както преди — продължи Императорът, като прескачаше както обикновено от една тема на друга. Само че през годините Стен беше забелязал, че всъщност няма никакво сменяне на темата: всяка от тях имаше нещо общо с другата.

— Както и да е — додаде Императорът. — Проблемите са главно по негова вина… И въпреки това не мога да си позволя да го загубя.

Стен кимна в знак на съгласие. Който и да беше този Какан, Алтайският куп беше важен съюзник. По-лошо. Беше изключително близо до Първичен свят.

— Какво го заплашва, ваше величество?