Читать «Вихър» онлайн - страница 13

Императорът гаврътна още една чашка.

Стен последва примера му. Ако шефът искаше срещата да приключи с напиване, то Стен нямаше голям избор, освен да участва — с ентусиазъм. Освен това Вечният император беше прав. Както обикновено. Стен имаше нужда да пийне.

— А сега за вечерята, която ти обещах — поде Императорът. — Докато не получите друга заповед, посланик Стен, на вас се пада задължението да се грижите чашите да са винаги пълни.

Той започна да се върти из онова чудо с ниско технологично майсторство, съчетано с високотехнологична бързина, което наричаше своя кухня.

— Трудна задача, ваше величество — отбеляза Стен. — Но ще направя всичко по силите си.

Засмя се, напълни отново чашите и ги занесе до плота. Зае обичайната си поза, сядайки на един от високите столове.

Подуши въздуха с интерес. Носеха се смесени, странно познати миризми, но с възбуждаща мистериозна нотка в тях. Вечният император можеше да дава уроци по готварство и на най-големите специалисти. Дори Мар и Сен, най-прочутите банкетни майстори, неохотно признаваха това.

Императорът обичаше да пресъздава рецептите от древната Земя.

Макар че от негова гледна точка рецептите не бяха толкова древни, помисли си Стен. Императорът беше управлявал три хиляди години.

Стен отново подуши въздуха.

— Азиатско? — пробва да отгатне. И той самият не беше лош готвач. Беше прихванал хобито, може би вдъхновен от шефа си — докато отбиваше дългите часове в мрачните военни гарнизони, където храната беше дори по-ужасна от компанията.

— Смяташ така само защото е комплексно — каза Императорът. — Макар че има известни влияния, предполагам. Но е точно обратното. Китайците са били най-добрите готвачи. Но тези приятели, от друга страна, са се съревновавали достойно. Някои хора смятат, че даже са по-добри. Аз приемам и двете възможности.

Той докосна с длан ръба на плота и хладилна лавица се плъзна навън, разкривайки множество буркани и гърнета, пълни с вкусотии. Той ги нареди по плота.

— Темата тази вечер е Индия — заяви Вечният император. — Някак си подхожда на задачата, която съм намислил за теб.

Той се усмихна. Стен беше виждал шефа си в дружелюбно настроение и преди, но никога в толкова откровено весело. Аха. Още една невъзможна мисия, значи. Стен се почувства леко раздразнен. Потенциалните трудности го интригуваха, вярно. Но не можеше да се предаде толкова лесно.

— Не че искам да ви противореча, ваше величество — каза Стен, отпивайки от стрега си. — Но се надявах на кратка отпуска.

Видя проблясък на раздразнение в изражението на началника си. Добре.

— Не прекалявай — изръмжа Вечният император. Стен беше учуден да види колко бързо раздразнението прерасна в яростен изблик. — Омръзна ми вашият негативизъм. Не можете ли да разберете? Държа всичко свързано с прътове и телени жици, и…

Гласът на Императора затихна.

Стен видя как гневът беше овладян. Проведе се сериозна борба. Императорът поклати глава и дари Стен със смутена усмивка.

— Съжалявам — каза той. — Напрежението от работата и всичко останало. Понякога ме кара да забравя кои са моите приятели. Истинските ми приятели.