Читать «Тайната на Ескалибур» онлайн - страница 3

— Разкарай се от пътя ми, Булдозер! — изкрещя жената със синята коса. — И спри да се смееш, идиот такъв!

— Това беше страхотно! — избоботи гигантът, без да обръща внимание на обидата й. Той отстъпи назад и погледна ръката си. На задната й страна се беше отворила рана и гъстите косми, които я покриваха, постепенно се просмукваха с кръв. — Ха! Дъртакът рита като магаре!

Круглов нетърпеливо щракна с пръсти.

— Дина, Иля, доведете свещеника. — Той махна с ръка към гиганта. — Максимов, ела с мен. — Жената и мъжът с бръснатата глава кимнаха послушно и хукнаха към църквата.

Максимов избърса кръвта от опакото на ръката си с изписана на лицето наслада.

— Къде отиваме, шефе?

— В мощехранителницата. Ако немският учен е бил прав, онова, което ни трябва, се намира там. — Той махна към вратата. Максимов избоботи нещо утвърдително и се наведе, за да мине през портата. Круглов тръгна след него.

Свещеникът стигна до вратата на задната стена на църквата и я затръшна зад гърба си. Круглов се намръщи. Може би човекът възнамеряваше да се барикадира вътре, докато дойде помощта, или пък…

— Дина, ако излезе навън, спри го — извика той, прехвърляйки из ума си различни стратегии. — Максимов, разбий вратата.

Дина се обърна и хукна обратно по пътя, откъдето бе дошла, а Иля стигна до другата врата. Както беше очаквал Круглов, тя беше заключена отвътре. Максимов се върна назад по пътечката, засили се и се блъсна с рамо в нея. Тя далеч не беше толкова здрава, колкото масивния дъб на входа и силният удар направо я изкърти от пантите. Мъжът и вратата заедно се стовариха върху бюрото на отец Кардела, преобърнаха го и разпиляха съдържанието му по пода.

Иля влетя вътре тъкмо навреме, за да види изплашения свещеник, който се шмугваше през друга врата в задната стена на кабинета.

— Излиза отзад! — предупреди той Круглов.

— Отивай след него!

Иля профуча край Максимов, който се отърсваше от останките на бюрото.

— Искаш ли и аз да отида, шефе? — попита големият мъж.

— Не — каза Круглов. — Да вземем онова, за което дойдохме.

* * *

Отец Кардела стискаше здраво телефона в ръка, но не можеше дори за миг да се спре и да набере номера. Той тичаше по тясната пътечка между задната стена на църквата и стръмния скалист склон зад нея.

Той чу трясък — вратата беше разбита. Те го преследваха.

Но кои бяха те? И какво искаха от него? Водачът им беше споменал мощехранителницата — значи търсеха нещо в църковното хранилище за реликви. Но защо? Предметите, които се съхраняваха там, бяха ценни единствено за църквата и нейната история, а не заради паричната си стойност — едва ли струваха повече от няколко хиляди евро.

Там нямаше нищо, заради чиято кражба да се пристигне чак от Русия…

Той излезе иззад църквата и рискува да хвърли един поглед назад, докато бързаше по разширяващата се пътека. Забеляза отзад мъжа с бръснатата глава, който тичаше към него, движейки машинално ръце и крака. На края на пътя видя черния джип. Жената отвори задната му врата и измъкна навън някаква цилиндрична кутия.