Читать «Тайната на Ескалибур» онлайн - страница 2

За миг тримата останаха неподвижни, загледани в него. След това жената почука два пъти по прозореца на джипа. Тогава излезе и последният му пасажер.

Той беше доста по-възрастен от останалите, с късо подстригана посивяла коса, но изглеждаше също толкова корав, скрит зад бронята си, изкована в битки с жестокия живот. Нещо подсказваше на отец Кардела, че този мъж се държи с останалите по същия начин, както са се отнасяли с него. Нервността на свещеника се засили, докато мъжът се приближаваше към него, следван по петите от останалите, които се движеха в крачка, като войници. Той леко отстъпи назад и протегна ръка в търсене на дръжката на вратата.

— Мога ли… мога ли да ви помогна?

Широката, почти жабешка уста на водача неочаквано се изкриви в усмивка, въпреки че пронизващите му сини очи останаха все така студени.

— Добър вечер. Това е църквата на Сан Маджиори, да? — италианският му беше сравнително приличен, но със силен акцент — руски, предположи свещеникът.

— Да.

— Добре — кимна мъжът. — Аз се казвам Алексей Круглов. Ние дойдохме да видим вашия… — той замълча и се намръщи, опитвайки се да намери точната дума. — Вашата мощехранителница — завърши той.

— Боя се, че църквата затваря през нощта — отвърна отец Кардела, като не сваляше ръка от дръжката на портата. — Ще отворим отново в десет утре сутринта. Ако искате тогава ще ви разведа наоколо.

Изкуствената усмивка се върна на лицето на мъжа.

— Тогава няма да е удобно за нас. Искаме да я видим сега.

Прикривайки растящата си тревога с безразличие, отец Кардела отвори вратата и отстъпи назад.

— Съжалявам, но църквата е затворена — отвърна отецът. — Освен ако не искате да се изповядате — се изплъзна неочаквано от устата му.

За негов ужас този път Круглов наистина се ухили и лицето му се изкриви в садистична гримаса.

— Простете, отче, но дори Бог ще се уплаши от всичко, което имам да изповядвам. — Той махна с ръка, давайки на останалите сигнал за действие.

Отец Кардела затръшна вратата и дръпна резето в мига, в който нечий юмрук се стовари върху нея. Той се облегна върху масивното дърво с нарастваща паника, опитвайки се да мисли. Мобилният му телефон се намираше в малкия кабинет в задната част на църквата; само за няколко минути щеше да пристигне помощ от селото…

Вратата се разтресе от нов удар, толкова силен, че отец Кардела беше отхвърлен на земята, а резето се счупи на две. През отвора се протегна една безформена гигантска ръка, която хвана вратата за ръба, за да я отвори широко.

Свещеникът ритна вратата с всичка сила. Тя се затръшна и премаза ръката. Отвън се чу леко изохкване, последвано от силно поемане на въздух. Отецът застина в очакване на вик от болка.

Но такъв липсваше. Вместо това той чу смях.

Отец Кардела с усилие се изправи и се запрепъва надолу по пътечката. Хвърли поглед през рамо и видя как огромния мъж изпълва касата на вратата, оголил блестящи зъби в безумна усмивка.

Жената извика нещо на руски от улицата. Отец Кардела отчаяно хукна към кабинета си.