Читать «Тайната на Ескалибур» онлайн - страница 253

— Няма проблем — каза Нина. — Взели сме кола под наем.

Чейс се ухили.

— И ще тръгнем по обиколния маршрут.

Стояха на брега на малко езеро дълбоко в английската провинция, слънчевите лъчи огряваха хълмистия зелен пейзаж и му придаваха мирен и романтичен дух. Наоколо не се виждаше никой, нито къщи, нито коли, само дърветата и полето, и птиците, които се носеха в синьото небе.

— Красиво е — каза Нина. Тя пристъпи по-близо до езерото и погледна към отражението си в леко накъдрената вода. Една малка рибка се издигна почти до повърхността, вторачи се в нея, след което с един плясък на опашката се гмурна обратно към сигурността на дълбините.

— Хубаво е — съгласи се Чейс, — но не толкова, колкото в Йоркшир. Божията земя — ще трябва да те заведа там.

— Може би следващият път. — Тя се наслади още няколко минути на гледката, след което се обърна и вдигна един предмет, увит в кърпа.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — попита я Чейс.

— Не съвсем. На подобни неща мястото им е в музея. Но… — Тя поклати глава. — Не можем да позволим да попадне в ръцете на някой като Джак. Освен това, според легендата, накрая Екскалибур се озовал в езерото, в очакване да бъде отново намерен, когато настъпи подходящият момент. Струва ми се подходящо.

Тя разгъна кърпата и разкри блестящия Екскалибур. Когато докосна дръжката му, острието грейна почти незабележимо, наоколо явно нямаше потоци от земна енергия. След като известно време гледаше отражението си в острието, Нина внимателно подаде меча на Чейс.

— Аз ли? — попита той. — О, ясно — ако ти си крал Артур, то аз съм верният рицар, който хвърля меча в езерото, нали?

— Не — отвърна Нина с усмивка. — Просто ти можеш да го хвърлиш много по-далеч от мен.

Чейс се засмя, претегли тежестта на меча в ръка и се приготви да го хвърли.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Добре.

С едно замахване той запрати блестящото оръжие в езерото. То се завъртя няколко пъти във въздуха, отразявайки слънчевата светлина, след което със силен плясък се озова във водата, на доста голямо разстояние от брега, и бързо изчезна в дълбоките води.

— Уф, знаеш ли, почти очаквах от езерото да се подаде нечия ръка и да го хване във въздуха.

— На някоя засукана русалка с ей такъв бюст, може би? — попита го Нина с лукава усмивка.

— Хайде стига с Монти Пайтън! — разхили се Чейс, хвана я за ръката и я поведе към колата им. — Няма да е зле да започнем да мислим за сватбата. Знам точно какво ни трябва — какво ще кажеш да ни ожени Елвис във Вегас?

Тя се засмя.

— Продължавай да мислиш.

Епилог

Вашингтон, окръг Колумбия

Белокосият мъж подаде папката на човека зад бюрото и отстъпи почтително назад.

— Това е всичко, с което разполагаме дотук, сър.

— Корабът?

— Според данните от джипиеса последното му известно местоположение е било на около осем хиляди фута в Норвежката котловина, точно в арктичния кръг. Може да бъде достигнат, но не можем да преценим до каква степен ще може да бъде възстановен.

— Ами меча?

— Според доктор Уайлд и Чейс той е потънал заедно с кораба. Доколко това е истина е друг въпрос, но предвид огромната й популярност в момента, привикването им на разпит може да се окаже проблем.