Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 98

В църквата стоеше жена, висока и неподвижна. Имаше осанката на благородничка, но лицето й беше като на селска девойка — зачервено от търкане със сапун. Кожата й беше загоряла, тънките й устни бяха сухи, очите й — дребни, тъмни и благоразположени. Би могла да бъде на всякаква възраст между двайсет и трийсет, но беше трудно да се определи, тъй като беше загърбила всички превземки и украси, които дамите с нейното потекло обикновено използваха, за да подобрят външния си вид. Беше без труфила и помади и очевидно беше свикнала да работи навън. Въпреки това обаче аристократичността й личеше от всичко — с изключение на факта, че беше облечена в расо на монахиня. Не беше красавица, но излъчваше невероятен покой, а когато се усмихна, лицето й се озари отвътре с такъв блясък, че на Бернардино му се прииска да може да я нарисува. Почувства се успокоен от нея, още преди да бе изрекла каквото и да било. Тя беше като балсам за наранените му чувства. Изпълни го усещането, че я е виждал и преди, че я познава. След усмивката дойдоха и думите й:

— Вие трябва да сте синьор Луини! Съжалявам, че нямаше никой, който да ви посрещне, но така се случи, че дойдохте по време на ежедневното ни мълчаливо обхождане на манастира, когато със сестрите ми оставаме единствено с Бога. О, не — вдигна ръка тя, когато художникът започна да слиза от скелето си, — не слизайте! Изглежда ми много опасно! — тук пак го дари със сладката си усмивка, добавяйки: — Приятно ми е, аз съм сестра Бианка, абатеса на този дом.

Бернардино се вторачи невярващо в нея. Тя вдигна към него пръстена на своя сан и той се приведе, за да го целуне. Докато устните му се приближаваха към пръстена, не пропусна да го огледа. Представляваше червен кръст от бохемски гранат. Имаше цвета на топла кръв, но при досега до устните му се оказа студен като камък. А той си мислеше, че само по-възрастни дами се стремят към подобни отличителни знаци.

С невероятна прозорливост тя изрече:

— Сигурно сега си мислите, че съм твърде млада, за да заемам подобен пост.

— Извинете — сведе очи Луини. — Аз просто… така де, мислех си… — запелтечи, — че жена като вас… ами, по света има много неща, които да се видят… — пое си дъх. — Мислех си, че жените влизат в монашеските ордени само като овдовеят или… — не довърши.

Абатесата го спаси от конфузното положение, като се усмихна отново и отбеляза:

— Но когато Бог реши да ви призове, може да го направи на всякаква възраст, синьор! Влязох в този манастир преди цели четири години — по същото време, когато нашият господар, херцог Франческо II Сфорца завладя отново този град. Ритмите на живота, които важат за останалите жени — възраст за брак, възраст за раждане на деца и така нататък, не значат нищо за мен. Аз разпределям живота си според ритъма на каноническите часове, а годината ми минава според Божия календар.