Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 16

— Извинете нахлуването ми, синьор Да Винчи — започна богаташът по начин, който предполагаше, че извинението вече му е дадено, — но търся вашия ученик Бернардино Луини, който ми нанесе голяма обида.

Бернардино видя как очите на госта им се плъзгат към неговата съпруга, която стоеше като вкаменена на стола си. Франческо му напомни за котарака на баба му — лъскав, дебел и много опасен.

Синьор Да Винчи целенасочено нанесе още няколко щрихи с четката, преди да я остави настрани. Едва тогава се обърна да погледне Франческо, но преди да овладее чертите си, Бернардино не пропусна да забележи пламъчето, проблеснало в очите му. Явно бе, че Маестрото възнамеряваше да се наслади на следващата сцена.

— Дълбоко озадачен съм, синьор Дел Джокондо — рече. — Ученикът ми е момче на двайсет и три, обикновен чирак в изкуството на рисуването. Каква обида би могъл да нанесе тъкмо той на такъв велик търговец като вас?

Франческо очевидно се смути. Бернардино се усмихна. Точно както и Да Винчи, той също бе наясно, че Франческо никога не би признал, че е бил направен рогоносец от един толкова низш занаятчия като него. Знаеше също така, че интересът на Леонардо към тази история се ограничаваше само до работата му — ако Дел Джокондо решеше да прибере жена си и портретът не можеше да бъде завършен, майсторът му щеше да се ядоса не на шега. Затова щеше да направи всичко възможно да защити репутацията на модела си, а оттам — и на своя разюздан ученик.

Франческо помести притеснено крака и отговори:

— Това е личен въпрос. Просто… бизнес.

Леонардо да Винчи се прокашля деликатно и изрече:

— В такъв случай, синьор, мога само да съжалявам, че не мога да помогна за изясняването на вашия… бизнес — тук веждите му пак се повдигнаха. — Опасявам се, че синьор Луини вече не е сред нас. Получих поръчка от Негово превъзходителство дожа на Венеция, та Бернардино току-що замина за тази държава, за да поеме работата.

Търговецът присви недоверчиво очи, в отговор на което Да Винчи извади от ръкава на робата си някакво писмо и отбеляза:

— Вероятно познавате отличителните знаци на дожа, нали?

Франческо пое подаденото му писмо и огледа внимателно печата. Кимна неохотно в знак на съгласие и започна да отваря писмото, но Леонардо побърза да го грабне от ръцете му с думите:

— Ще ме извините, синьор, но моите дела също са… лични.

На това богаташът нямаше какво да отговори, затова се опита да си възвърне контрола над ситуацията, като промърмори:

— Хубаво. Стига да не ми се мярка пред очите. Но да знаете, че зърна ли го още веднъж по улиците на Флоренция, ще го предизвикам на дуел и ще го убия!

Зад паравана Бернардино завъртя презрително очи. Ама сега вече е 1503 година, за бога! Изминали са цели три години от новия век, а този човек все още разсъждава като любовник от античните дни на средновековните кралски дворове! Насочи поглед към своя съперник и го видя как протяга ръка към съпругата си, която продължаваше да седи на платформата.