Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 130

Стената пред Бернардино отново оживя. Докато наблюдаваше променилата се сцена, той осъзна, че подобна радост не може да бъде вечна и че предстои голямо зло — онова зло, което беше видял в съня си. Знаеше, че щастието бързо отстъпва пред смъртта и отчаянието, както беше станало с неговата собствена любов към Симонета. Докато наблюдаваше как щастливата двойка коленичи пред прочутите светилища, той разбра, че Конан и Урсула няма да останат свързани завинаги, и се изпълни с огромно съжаление към тях.

— Двамата се поклонили пред светилищата на Петър и Павел, след което се отправили към Кьолн, за да продължат поклонението си. Но варварите хуни, които били обсадили този град, се почувствали застрашени от пристигането им. Те знаели, че подобна компания благородни пилигрими няма как да не се засели в града, което ще рече, че след съвсем кратко време девиците ще започнат да се омъжват и да покръстват съпрузите си. А това означавало, че целият регион се намирал под угрозата да стане християнски. Затова хуните нападнали беззащитните поклонници и насочили към тях смъртоносните си лъкове. Първи паднал принц Конан, пронизан от стрела, в краката на принцесата. След това диваците нападнали девиците подобно глутница вълци и всичките хиляда и сто невинни агънца били подложени на заколение, една по една.

Пред очите на Бернардино изникна касапницата, за която му разказваше сладкият глас на монахинята. Затърси и Урсула сред посечените. Знаеше, че тя трябва да е там някъде, но искаше да чуе и какво ще му каже абатесата.

— Урсула останала с гордо вдигната глава и издържала храбро това изпитание. Красотата и куражът й изпъквали толкова ярко над множеството, че варварите я пощадили. И когато тя останала единствена жива сред мъртвите, те я отвели при своя крал. Той бил дотолкова впечатлен от смелостта и невижданата й красота, че веднага й предложил брак. Тя обаче отказала с такова презрение, че той вдигнал лъка, който държал в ръката си, и изстрелял последователно три стрели в сърцето на принцеса Урсула. Ала тя и нейните хиляда и сто девици се прочули толкова надалече с мъченичеството си, че изгубвайки земната си корона, принцесата се сдобила с небесна. Тя и до днес се слави като светицата на всички стрелци — опасявам се, че напоследък броят им се увеличава.