Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 8
Сара Шепард
— И така, Спенсър. — Уайлдън отново се обърна към нея. — Криеш тайни, а?
Спенсър изтръпна, зави й се свят и пулсът й се ускори.
— М-моля? — Уайлдън имаше инстинкта на детектив. Можеше ли да усети, че крие нещо? Със сигурност нямаше как да знае за Ямайка. Докато беше жива, никой нямаше да разбере за това.
— Приели са те в Принстън! — извика Уайлдън. — Поздравления!
Спенсър бавно си пое дъх.
— О! Да. Научих го преди около месец.
— Не се сдържах да се похваля, Спенс. — Мелиса направо грееше. — Надявам се, че нямаш нищо против.
— Ранният прием, а? — повдигна вежда Уайлдън. — Невероятно.
— Благодаря. — Но кожата й все още бе настръхнала, сякаш нещо продължаваше да я лази. Беше положила херкулесовски усилия, за да се върне на първо място по успех в класа и да си осигури място в Принстън. Не се гордееше особено с нещата, които беше направила, за да го постигне, но така или иначе беше успяла.
Госпожа Хейстингс отново връхлетя в кухнята и постави ръце на раменете на Спенсър и Мелиса.
— Какво още правите тук? През последните десетина минути не спрях да говоря за двете ми великолепни дъщери! Искам най-после да ви покажа!
— Мамо! — проплака Спенсър, макар тайничко да се зарадва, че майка й се гордееше и с
Госпожа Спенсър я избута към вратата. За щастие госпожа Норууд, с която майката на Спенсър редовно играеше тенис, застана на пътя й. Когато зърна госпожа Хейстингс, очите й буквално изскочиха. Тя я хвана за ръцете.
— Вероника! Толкова искам да поговорим! Много добър ход, мила!
— Моля? — Госпожа Хейстингс се спря и разтегна устни в широка престорена усмивка.
Госпожа Норууд наклони глава и й намигна.
— Не се преструвай, че нищо не става! Знам за Никълъс Пенитисъл! Добър улов!
Госпожа Хейстингс пребледня.
— Ох! — Тя погледна към двете си дъщери. — Ами, аз още не съм разказала…
— Кой е Никълъс Пенитисъл? — прекъсна я Мелиса с остър глас.
—
Госпожа Норууд изведнъж усети, че е направила гаф и се изнесе към всекидневната. Госпожа Хейстингс се обърна към дъщерите си. На челото й пулсираше една изпъкнала вена.
— Хм, Дарън, ще ни оставиш ли за момент насаме?
Уайлдън кимна и тръгна към всекидневната.
Госпожа Хейстингс седна на един от високите столове и въздъхна.
— Вижте, смятах да ви кажа тази вечер, след като всички си тръгнат. Срещам се с един човек. Казва се Никълъс Пенитисъл и мисля, че нещата между нас стават сериозни. Искам да се запознаете с него.
Спенсър зяпна от изненада.
— Не е ли твърде рано? — Как може майка й отново да ходи по срещи? Разводът беше финализиран едва преди няколко месеца! По Коледа тя все още обикаляше из къщи по чехли, облечена в раздърпани пуловери.
Госпожа Спенсър изсумтя отбранително.
— Изобщо не е рано, Спенсър.
— Татко знае ли? — Спенсър се виждаше с баща си почти всеки уикенд, двамата заедно ходеха по изложби и гледаха документални филми в новия му дом в Стария град. Напоследък Спенсър забелязваше неща, които подсказваха присъствието на жена в апартамента му — втора четка за зъби в банята, бутилка „Пино гриджо“ в хладилника — и реши, че той се среща с някоя. Струваше й се твърде рано. А ето, че сега и майка й се срещаше с някого. По ирония на съдбата Спенсър бе единственият човек в семейството, който не излизаше с никого.