Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 7

— Видях Емили като влизах — каза Уайлдън. — Смятате ли да гледате онзи шантав филм следващия уикенд?

— Ами… — Спенсър се престори, че приглажда измачканата си блуза, за да избегне отговора на въпроса. Уайлдън говореше за „Малка сладка убийца“, евтина телевизионна документална драма, която преразказваше историята за завръщането на истинската Али, бесните й изпълнения като А. и смъртта й. В някой паралелен живот те четирите сигурно щяха да гледат заедно филма, да обсъждат момичетата, които бяха избрани да играят ролите им, да оплюват измислените диалози и да потръпват при алините психарски изпълнения.

Но не и сега. След Ямайка приятелството им започна да се разпада. И сега Спенсър дори не можеше да стои в една стая с някоя от бившите си приятелки, без да се почувства нервна и притеснена.

— А вие какво правите тук? — попита Спенсър, променяйки темата на разговора. — Не че ми пречите, разбира се. — Тя се усмихна мило на Мелиса. В миналото двете сестри бяха имали търкания, но след пожара предишната година те се бяха опитали да оставят всичко зад гърба си.

— О, просто минаваме да приберем няколко кашона, които оставих в старата ми стая — отвърна Мелиса. — След това отиваме в магазина за мебели. Казах ли ти, че пак ще предекорирам кухнята? Ще ми се да има по-средиземноморски вид. И Дарън идва да живее с мен!

Спенсър повдигна вежди и погледна Уайлдън.

— Ами работата ти в Роузууд? — Мелиса живееше в луксозна къща на площад „Ритънхаус“ във Филаделфия, която й беше подарена от техните по случай дипломирането в Университета на Пенсилвания. — Чака те всекидневно дълго пътуване с влак.

Уайлдън се ухили.

— Напуснах миналия месец. Мелиса ми намери работа като охрана в Музея на изкуствата във Филаделфия. Ще трябва да тичам по ония мраморни стълби като Роки всеки ден.

— И да пазиш ценните картини — напомни му Мелиса.

— Уф. — Уайлдън разхлаби с пръст вратовръзката си. — Да. Вярно. Та за кого сте подготвили това парти? — Уайлдън взе две чаши от кухненския плот и наля вино за себе си и за Мелиса.

Спенсър сви рамене и погледна към всекидневната.

— В отсрещната къща се нанесе ново семейство. Подозирам, че мама иска да им направи добро впечатление.

Уайлдън се напрегна.

— Къщата на семейство Кавана? Някой я е купил?

Мелиса цъкна с език.

— Сигурно са я взели адски изгодно. Не бих живяла там и без пари да ми я дават.

— Сигурно искат да започнат начисто някъде — промърмори Спенсър.

— Ами да пием за това. — Мелиса вдигна чашата към устата си.

Спенсър наведе глава и се загледа в шарените теракотени плочки. Наистина беше странно, че някой е купил къщата на семейство Кавана — и двете им деца бяха умрели тук. Тоби се беше самоубил малко след като се завърна в Роузууд от поправителното училище. Джена беше удушена и захвърлена в един трап зад къщата… от Али — истинската Али.