Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 6

— Кой? — Спенсър набърчи нос. Не беше викала никой да й помага за организирането на партито. Обикновено за тези неща майка й наемаше студенти от университета „Холис“.

Госпожа Хейстингс въздъхна нетърпеливо и огледа безупречната си фигура в металната врата на хладилника.

— Емили Фийлдс. Оставих я да чака до кабинета.

Спенсър се вцепени. Емили беше тук? Тя определено не я беше канила.

Не можеше да си спомни кога за последен път беше разговаряла с нея — сигурно беше преди месеци. Но майка й — и останалият свят, — все още си мислеха, че двете са близки приятелки. За това беше виновна корицата на списание „Пийпъл“ — тя украси вестникарските будки малко след като истинската Али се опита да ги убие, и на нея четирите момичета, Спенсър, Емили, Ариа и Хана, позираха прегърнати. „МНОГО СА СЛАДКИ, НО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ СА ЛЪЖКИНИ“, гласеше заглавието. Наскоро един репортер се беше обадил в дома на семейство Хейстингс, за да поиска интервю от Спенсър — следващата събота беше годишнината от онази ужасна нощ край езерото Поконос и читателите искаха да знаят как се справят момичетата една година по-късно. Спенсър беше отказала и беше сигурна, че останалите са постъпили по същия начин.

— Спенс?

Спенсър се обърна рязко. Госпожа Хейстингс беше изчезнала, но на нейното място стоеше по-голямата сестра на Спенсър, Мелиса, облечена в шикозен сив шлифер, пристегнат с колан. Дългите й крака изпълваха чифт тесни черни панталони на „Джей Крю“.

— Здрасти. — Мелиса се приближи към сестра си и силно я прегърна. Спенсър едва не се задуши от парфюма й, който беше — че какво друго? — „Шанел №5“. Мелиса беше абсолютен клонинг на майка й, но Спенсър се опитваше да не се дразни от това.

— Толкова се радвам да те видя! — пропя монотонно Мелиса, сякаш беше отдавна изгубената леля, която не беше виждала Спенсър от бебе, макар че само два месеца по-рано двете бяха заедно на ски в курорта „Бечълър гълч“ в Колорадо.

Изведнъж някой се появи иззад гърба й.

— Здрасти, Спенсър — рече мъжът, който застана до Мелиса. Той изглеждаше странно, изтупан в сако, вратовръзка и идеално изгладени панталони в цвят каки; Спенсър беше свикнала да го вижда облечен в полицейска униформа, с пистолет в кобура. Дарън — известен още като полицай Уайлдън — беше разследващият детектив по случая с убийството на Алисън Дилорентис. Той беше разпитвал безброй пъти Спенсър за изчезналата Али — която всъщност беше Кортни.

— 3-здрасти — заекна Спенсър, а Уайлдън и Мелиса се хванаха за ръце. Двамата излизаха вече повече от година, но въпреки това връзката им й изглеждаше адски странна. Ако Мелиса и Уайлдън бяха регистрирали профили в иХармъни, системата посмъртно нямаше да ги свърже един с друг.

Някога Уайлдън беше лошото момче на „Роузууд дей“, градското частно училище, където учеха всички — той пишеше неприлични лозунги по стените на тоалетната и пушеше марихуана пред учителя по физическо. Мелиса, от друга страна, беше отлична ученичка и кралица на бала, чиято представа за напиване беше да изяде един бонбон „пияна вишна“. Освен това Спенсър знаеше, че Уайлдън е израснал в една амишка комуна в градчето Ланкастър, Пенсилвания, но избягал оттам още като тийнейджър. Дали вече е споделил тази пикантна подробност от живота си със сестра й?