Читать «Мис Порочна» онлайн - страница 2

Ариа Монтгомъри наблюдаваше Мона и останалите от любимото си място на ниската каменна ограда около училището, сложила отворения скицник „Молескин“ в скута си. Последния час имаше рисуване и учителката й, госпожа Крос, я беше пуснала да обикаля района около „Роузууд дей“ и да нарисува каквото си хареса. Според госпожа Крос причината за това бяха отличните умения на момичето в рисуването, но Ариа подозираше, че просто кара учителката си да се чувства неудобно. Защото тя беше единственото момиче в класа, което не бъбреше с приятелките си в Деня на изкуството и не флиртуваше с момчетата, когато рисуваха пастелни пейзажи. И на Ариа й се искаше да има приятели, но това не означаваше, че госпожа Крос трябва да я гони от стаята.

Скот Чин, друг шестокласник, беше следващият, който видя обявата.

— Супер. — Той се обърна към приятелката си Хана Мерин, която си играеше с чисто новата си сребърна гривна, подарена от баща й като един вид извинение, че „двамата с мама пак се караме“. — Хан, погледни! — Той я смушка в ребрата.

— Не прави така — сопна му се Хана, отскачайки встрани. Макар и почти да беше сигурна, че Скот е гей — той обичаше да разглежда списанията „Тийн воуг“ дори повече от нея, — тя ненавиждаше навика му да я мушка в отпуснатия, гаден корем. Тя погледна към обявата и изненадано повдигна вежди. — Ха.

Спенсър Хейстингс вървеше заедно с Кирстен Калън и обсъждаха Младежката лига по хокей на трева. Едва не се блъснаха в тъпата с Мона Вандерваал, чиито скутер блокираше пътеката. Едва тогава Спенсър забеляза обявата. Тя зяпна от изненада.

— Утре?

Емили Фийлд също едва не я пропусна, но най-добрата й приятелка от отбора по плуване, Джема Кърън, я забеляза.

— Ем! — извика тя, сочейки към листовката.

Очите на Емили пробягаха по заглавния ред. Тя потрепери от вълнение.

Вече почти всички шестокласници от „Роузууд дей“ се бяха събрали около стойката за велосипеди, зяпайки глупаво листчето хартия. Ариа се плъзна от стената и с присвити очи се взря в големите печатни букви на обявата.

„Утре започва Капсулата на времето — пишеше там. — Пригответе се! Това е шансът ви за безсмъртие!“.

Черният молив се изплъзна от пръстите й. Играта „Капсула на времето“ беше традиция още от 1899-та година, когато беше основано „Роузууд дей“. Училището забраняваше на всички под шести клас да играят, така че шансът най-после да участват беше като един вид ритуал за преминаване, нещо като първия сутиен от „Виктория сикрет“ за момичетата… или пък вълнението от първия каталог на „Виктория сикрет“ за момчетата.

Всички знаеха правилата на играта — те се предаваха от по-големите братя и сестри, бяха описани в блоговете на „Май спейс“ и надраскани по първите страници в библиотечните книги. Всяка година администрацията на „Роузууд дей“ отрязваше парчета от знамето на училището и ги предаваше на специално подбрани по-големи ученици да ги скрият на различни места из Роузууд. Във фоайето на училището се поставяха кодирани следи, които съдържаха указания как да се стигне до всяко парче. Който намереше някое от тях, получаваше почетно място в училищната асамблея, украсяваше го както намереше за добре, след което парчетата се зашиваха отново в знаме, което се затваряше в капсула на времето и се заравяше отвъд футболното игрище. Излишно е да се споменава, че да намериш парче от знамето беше голяма работа.