Читать «Мис Порочна» онлайн - страница 5

Иън се облегна на рампата.

— Правилно ли те чух да казваш, че знаеш къде е скрито парче от знамето за Капсулата на времето?

Бузите на Али порозовяха.

— Защо, да не би някой да завижда? — Тя му се ухили дръзко.

Иън поклати глава.

— На твое място щях да си мълча. Някой може да се опита да ти открадне парчето. Нали знаеш, това е част от играта.

Али се засмя, сякаш подобна идея е немислима, но между очите й се образува бръчка. Иън беше прав — кражбата на някое от парчетата плат беше абсолютно законно, отбелязано в Официалната книга с правила, която директорът Епълтън държеше заключена в чекмеджето на бюрото си. Предишната година един деветокласник беше откраднал парченцето плат, което висеше от раницата на един гимназист от по-горните класове. Две години по-рано някаква осмокласничка се беше промъкнала в училищното студио по танци и беше отмъкнала две парчета от две красиви, слабички балерини. Клаузата за кражби, както беше известна, изравняваше шансовете още повече — ако не си достатъчно умен, за да разгадаеш уликите към парчетата от знамето, то тогава може би си достатъчно ловък, за да отмъкнеш някое от тях от нечие шкафче.

Спенсър погледна към разтревоженото лице на Али и в главата й постепенно започна да се заформя една мисъл. „Трябва да открадна парчето на Али“. Твърде вероятно беше всички шестокласници да оставят Али да намери по абсолютно нечестен начин късчето от знамето и после никой нямаше да се осмели да й го отнеме. На Спенсър й беше писнало Али да получава абсолютно всичко по толкова лесен начин.

Същата мисъл се завъртя и в главата на Емили. „Ами ако успея да го открадна от Али?“ — помисли си тя и потрепери от залялото я необяснимо усещане. Какво би казала на Али, ако успее да я измами?

„Дали няма да успея да го открадна от Али?“ — Хана захапа и без това изгризания си нокът. Само че… тя никога не беше крала през живота си. Ако го направи, дали Али ще приеме Хана в своето обкръжение?

„Би било страхотно, ако успея да го открадна от Али!“ — помисли си и Ариа, без ръката й да спира да шари по скицника. Представяте ли си типичната роузуудчанка — детронирана… от някой като Ариа? Горката Али ще трябва да търси друго парче от знамето, като всъщност прочете уликите и поне веднъж използва мозъка си.

— Това не ме притеснява — наруши Али мълчанието. — Никой няма да посмее да краде от мен. Щом се сдобия с парчето, то ще си остане в мен завинаги. — Тя намигна подканящо на Иън, врътна полата си и добави: — Единственият начин някой да се сдобие с него е като ме убие.

Иън се наведе напред.

— Е, щом е необходимо…

Един мускул под окото на Али трепна, кожата й побледня.

Усмивката на Наоми Циглър увехна. Лицето на Иън беше сковано в ледена гримаса, но само след миг тя се разчупи от неустоимата му усмивка тип „шегувам се“.

Някой се изкашля, привличайки погледите на Иън и Али. Братът на Али, Джейсън, слезе по стълбите и се отправи директно към Иън. Устните му бяха стиснати, а раменете прегърбени, като че го беше чул.

— Какво каза току-що? — Джейсън спря само на няколко фута от Иън. Лекият вятър отметна няколко златисти кичура от челото му.