Читать «Пилето» онлайн - страница 3

— Хей, Пиле, виж ме! Хайде стига! Говори ти Ал. Зарежи тия номера!

Все едно, че не му говоря. Та Пилето се сроди с един чифт сивацн. Красиви птици, само дето нямаха пръстени. Какво прави, какво струва, те взеха да кацат на главата и на раменете му, оставяха се да ги хваща в шепата си. Разтегляше ту едното, ту другото крило и разрошваше перата им. А гълъбите се държаха така, сякаш това е най-естественото нещо на света. Изглежда, им харесваше.

После Пилето ги оставяше, хвърляше ги сред другите гълъби, но те тозчас се връщаха при него. А гълъбите, както е известно, никога не се делят от рояка. Един ден ние с Пилето, вместо да вземем автобуса, тръгнахме пеша към къщи, а въпросните два все по него, та чак до нашия гълъбарник на дървото. Натрапиха му се на Пилето тия шантави птици.

Не бива да слушаш. За да чуеш нещо, не бива да слушаш. За да видиш нещо, не бива да гледаш. За да схванеш нещо, не бива да мислиш. За да кажеш нещо, не бива да слушаш.

Наложи се да ги затворим в гълъбарника, за да не влязат с Пилето в къщата. Паднеха ли на майка му, сигурно щеше да ги отрови.

— Хей, Пиле! Помниш ли сиваците, дето ти се натресоха? Господи, какво невероятно нещо!

Той пак не ми обръща никакво внимание. Ако е откачен, нека си е откачен, но как може да нехае за мен!

— Пиле, чуваш ли ме? Ако ме чуваш и не отговаряш нищо, значи, наистина си откачен, значи, си едно побъркано лайно.

Господи, само си губя времето. Държи се, сякаш е глух. Докторът каза, че чувал, да, чувал всяка моя дума. Много му разбира тиквата, тия негодници не всичко знаят. Може пък Пилето да е просто много уплашен и да не иска да слуша. Дявол го взел, какво ли се е случило с него?

Когато държахме първите гълъби, много обичахме да вземем един-два и да ги разхождаме с велосипедите си. Бяхме направили специална клетка за тая цел. Гълъбите вече си знаеха гълъбарника. Пилето беше опънал една жица през отвора му, закачена за един стар будилник, тъй че винаги разбирахме кога точно се прибират. Излизахме до Спрингфийлд или другаде и ги пускахме да летят със съобщение до самите нас.

Веднъж отидохме с нашите на брега на океана и аз взех с мен два гълъба. Нагазих там в прибоя и ги пусках. За по-малко от два часа бяха долетели до гълъбарника. Това са повече от деветдесет мили. В съобщението бях отбелязал часа и обяснявах на Пилето, че съм пуснал птиците да летят над Атлантическия океан.

Пилето седеше с часове в гълъбарника, за да наблюдава гълъбите. Боже, и аз обичам гълъби, но може ли да седиш по цял ден в мрачния гълъбарник? Да кажа и за пернатия костюм, който той носеше. Започна да го тъкми, когато още държахме гълъбите в задния им двор. Първо намери едни стари наполеонки и ги боядиса тъмносини. По-точно не наполеонки, а цяло бельо — фланела и дълги гащи в едно. После взе да събира, отдето му падне, гълъбови пера и да ги скътва в картонена кутия. След това дойде ред на клечането, за което споменах — клечи в дъното на гълъбарника и пришива пера върху бельото. Подхвана от врата и вървеше околовръст надолу, като перата се застъпваха така, както е при птиците.