Читать «Пилето» онлайн - страница 192

Стигаме до килията и Уайс отстъпва встрани, за да отвори Реналди вратата. Психиатърът започва да се клати напред-назад, целият се клати, сякаш върши с въздуха оная работа. Вирнал е глава и зяпа тавана на коридора. Прилича на хористче-чудовище; в гладичкото му лице има нещо евнухско. С едни гъсти мустаци то би могло да се позаличи. Просто го чувам как пее, хванал горно „до“: „Господи помилуй, господи помилуй“.

Стигнал съм до най-интересното и Пилето се смее. Да, смее се, колко е хубаво това.

Реналди отваря вратата и Пилето се доближава с подскоци до нас. Пляска е криле — знак, че е гладен. Уайс се стряска, „забравя“ черковния хор и гледа като отровен. После отваря папката и започва да пише нещо. Реналди отваря втората врата.

— В това време, Пиле, ти взе да подскачаш, да размахваш ръце, да тичаш из помещението и да рипаш срещу стените, както само ти можеш. На нас ни беше нужен един от най-хубавите ти птичи номера. С един последен скок ти кацна на прага на тоалетната.

Уайс е стъписан. Само стои и така се накланя напред, че едва не пада. Ръцете му — в едната писалката, в другата папката — висят безпомощно. Лашвам го с кутията с топките, та да влезе вътре. Реналди заключва вратата.

Подминавам Уайс и отивам към Пилето. Той скача към мен. И започва да цвърти — гладен е. Слагам кутията пред него.

„Ето, Пиле, това са бейзболните топки, дето майка ти ги свиваше от играчите. Не е нужно да се тревожиш повече за тях.“

Отстъпвам към Уайс и Реналди. Знам, погледна ли някой от тях в лицето, ще се пръсна от смях.

Пилето подскача около кутията. С прибрани до тялото ръце, като криле, напъхва глава в нея. После побутва топките с нос. После започва да ги души като куче. И тогава прави големия си номер: обкрачва кутията и кляка върху тях — както женската, когато ляга да мъти. Намества се и по лицето му се разлива усмивка.

Плувнал в пот, Уайс се е поокопитил и пише ли, пише. А Пилето мъти. После се понадига от гнездото и поглежда в него. Сега, както е обкрачил кутията, прилича повече на мъжко канарче, което варди гнездото. Бърка в кутията и изважда една топка. Тя е от по-запазените, още неоръфана и почти бяла.

Вдига топката срещу светлината и се взира в нея. След пет секунди ли, след пет минути ли се изправя, все още обкрачил кутията, и се провиква: „Запъртък!“

— И тогава, Пиле, запрати топката право в главата на Уайс.

Идеален удар! Той се обръща и ме гледа с невъоръжено око.

„Господи! Болният го прихванаха. Да се махаме оттук, сержант. Къде са ми очилата?“

Взимам очилата и му ги подавам. Стъклата са здрави, но рамката се е огънала и те стоят накриво на лицето му. Той тъкмо се мъчи да ги оправи и чуваме отново тоя вик:

„Запъртък!“

Топката и този път цапардосва Уайс право в челото. Той пада по гръб като отсечено дърво. Очилата му висят на едното око. Вдига се на колене гърбом към Пилето и гледа умолително Реналди.