Читать «Душегубеца» онлайн - страница 190

— Цар Иван вече трябва да е разбрал, че сме нахлули през границата, и насам сигурно препуска цяла армия.

Фрогмор отпи от шербета си.

— Вие обаче сте велик магьосник… — добави Бейезил.

— Точно така, генерале — остави чашата си Фрогмор. — Освен това господарят ти цени мнението ми високо. Колкото до способностите ми — не си въобразявай, че мога да накарам стените на Каренска да изчезнат или пък да превърна руските войници в купчина крякащи жаби. Превземането на крепостта е твоя работа.

Бейезил пребледня и сведе глава.

— Колко време мислиш, че ще ти отнеме тази задача?

Турският генерал сви рамене.

— Вероятно десет дни, а може и повече.

Фрогмор прехапа устни. Явно щеше да се наложи да покаже на този некадърник на какво е способен. Магьосникът знаеше къде са враговете му, така че му оставаше само да влезе в замъка, да се справи с тях и да излезе оттам с главите им, натъпкани в чувал. Той сръбна от шербета си и се загледа в чашата. После си спомни какво му бяха предсказали картите на доктор Херметикус. Да, Каренска несъмнено беше крепостта от видението, което му се беше явило в магазина на гадателя. Моментът за разплата беше настъпил. „Ама че хитрец е този Сен Клер!“ — помисли си Фрогмор с кисела усмивка на уста. Магьосникът беше проучил „Книгата на тайните“ още веднъж и се беше уверил, че проклетата кръчмарска слугиня със заешката устна трябва да умре. Той, разбира се, с радост щеше да й помогне да се пренесе в отвъдното, след което щеше да се върне в Константинопол и щеше да се погрижи този жалък страхливец Бейезил да си получи заслуженото.

— Успя ли да вземеш някакви пленници? — попита Фрогмор.

— Да, мнозина.

— Тогава ги вържи и ми ги доведи в полето.

След тези думи магьосникът се изправи на крака и презрително бутна чашата си.

— Утре по това време обсадата ще е приключила — заяви той.

Турците атакуваха Каренска рано на следващата сутрин, промъквайки се през една дупка в стената, но след кратък ръкопашен бой руснаците успяха да ги отблъснат. Врагът едва се беше оттеглил, когато се чуха някакви викове. Ребека, която по това време се намираше на върха на стражевата кула, надзърна през парапета и видя, че грамадната обсадна кула на нападателите им бавно се приближава към крепостта. Съоръжението беше високо пет етажа и беше пълно с еничари. Дмитрий изкрещя някаква заповед и хората му веднага слязоха в избите, домъквайки оттам множество бъчви. После оръдията бяха заредени с гюлета. Топчиите си свършиха работата и скоро от дървената кула захвърчаха трески.

Междувременно стрелците се погрижиха за еничарските офицери на върха на обсадната кула. Накрая един от опричниците беше спуснат по стената заедно с гърне гръцки огън. Войникът се приземи върху съчките и камъните, с които турците бяха запълнили крепостния ров, и се затича към грамадното дървено съоръжение. Турците се опитаха да го застрелят, но онзи явно беше роден с късмет и успя да стигне до обсадната кула. После бързо изсипа маслото в основата й и тръгна да се връща, но тогава един турски куршум го застигна. Опричникът обаче вече си беше свършил работата. И така, руските стрелци заредиха лъковете си с огнени стрели и се прицелиха в разлятото масло. Някои пропуснаха, но други уцелиха, и скоро обсадната кула на турците пламна като факла, улавяйки еничарите в огнения си капан. Много от тях скочиха, рискувайки да се пребият, а тези, които паднаха от страната на замъка, моментално бяха застреляни от гарнизона.