Читать «Душегубеца» онлайн - страница 188

В късния следобед турците се появиха отново, колкото да си приберат мъртъвците, след което пак се оттеглиха. Вечерта обаче канонадата беше подновена. Дмитрий се обезпокои не на шега и нареди да бъде издигната още една стена, в случай че врагът успее да проникне в замъка. Ребека, Сен Клер и Купър бяха освободени от постовете си и им беше казано да си починат. Тримата съюзници едва се довлякоха до стаята си, а после се проснаха в постелите си и заспаха, без да си проговарят.

По някое време Ребека се събуди от шума на оръдейната стрелба и седна в леглото. Сен Клер и Купър спяха дълбоко. В стаята беше ужасно студено и миришеше просто отвратително! Девойката имаше чувството, че отново се е озовала в костницата в Дънмоу. Във въздуха се носеше воня на разложение и изобщо атмосферата беше много потискаща.

— Купър? — прошепна Ребека, но албиносът продължи да лежи по гръб, похърквайки като малко момче.

Девойката се престраши, отметна завивките си и стана от леглото. Всяка костица от тялото й я болеше. После в паметта й изплуваха гърчещите се в ръцете й защитници на Каренска и изпълнените им с болка очи, а в ушите й отекнаха жалните им писъци.

Огънят почти беше угаснал, така че Ребека хвърли още няколко цепеници в камината и се наведе, за да раздуха въглените. Пламъците тутакси обхванаха сухото дърво, хвърляйки наоколо облак от искри. Девойката протегна ръце към огъня и се опита да потисне спомена за видението, което й се беше явило преди време. Цепениците весело запукаха, изпълвайки стаята с топлина. Въпреки това Ребека все още се чувстваше неспокойна. Когато пламъците се разгоряха, тя стана и се приближи до един от тесните прозорци. Като изключим проблясъците от залповете на руснаците, навън цареше пълен мрак. После нещо прошумоля.

— Кой е там?

В стаята гореше една-единствена свещ, поставена на масичката до леглото на Купър. На светлината й девойката съзря меча на албиноса, който лежеше в ножницата си на пода. Дръжката на оръжието примамливо просветваше. Звукът се повтори. Някой вървеше към Ребека, дишайки тежко. Тя се взря в отсрещния ъгъл — звукът идваше точно оттам! — и бавно тръгна да прекосява стаята.

— Кой е там? — повтори девойката.

Ама че беше глупава! Изобщо не биваше да си ляга, без да си е подсигурила оръжие до постелята. Ами ако турците бяха проникнали в замъка? После пред очите й се оформи някаква тъмна фигура.

— Купър! — извика тя. — Сен Клер!

Фигурата излезе от сенките. Ребека моментално побягна към другия край на стаята, крещейки името на албиноса. Купър се претърколи в леглото, мърморейки си нещо под носа и премлясквайки с устни. Девойката измъкна меча му от ножницата и се обърна. Мъжът пред очите й трябваше да е мъртъв. Лицето му беше синкаво, устата му зееше и изобщо видът му беше като на жив труп. Рагуза! Наемникът, който беше нападнал шайката на Купър по пътя край Колчестър, стоеше пред Ребека в някакъв окъсан жакет, покрит с прах, мърлява риза и износени панталони и ботуши. Девойката не знаеше дали е будна, или сънува. Тя замахна с меча, но острието само изсвистя във въздуха. После някой хвана ръцете й.