Читать «Душегубеца» онлайн - страница 191

След тази безуспешна атака турците се оттеглиха, но в ранния следобед подновиха канонадата си, насочвайки цялата си артилерийска мощ към малката пролука в стената. По-късно, някъде по залез-слънце, беше предприета поголовна атака и цялата турска войска се втурна към крепостта. Някои от войниците преминаха през дупката в стената, а други тръгнаха да се катерят по стените с помощта на високи стълби.

— Прибирай се в стаята си! — извика Дмитрий на Ребека.

Девойката държеше в ръцете си някакъв тежко ранен войник и слушаше предсмъртните му вопли.

— Нека поне го изчакам да умре! — примоли се тя.

Дмитрий каза нещо на младежа, изчака го да кимне, а после извади камата си и с едно ловко движение преряза гърлото му. Горещата кръв на войничето опръска коленете на Ребека и се просмука в роклята й.

— Така е по-добре — заяви Дмитрий. — Нямаше как да го преместим, а турците всеки момент може да проникнат в крепостта — той обърса уста с опакото на ръката си. — Купър! Сен Клер! — изкрещя той към съюзниците на Ребека, които тъкмо помагаха на бранителите на Каренска да заредят едно оръдие. — Връщайте се в стаята си! Турците не бива да ви хванат! Ако превземат стените, всички ще се скрием в централната кула!

Двамата мъже неохотно се съгласиха и вземайки девойката със себе си, слязоха по стълбите на стражевата кула, прекосиха двора, пълен с мъртви и ранени войници, и влязоха в централната кула на замъка. Щом се озоваха в стаята си, Ребека се погрижи за драскотините, които бяха получили по време на битката, и разпредели престоялата храна и вино между тримата. От време на време Купър излизаше навън, за да види как върви отбраната на крепостта, и се връщаше все по-умърлушен и по-умърлушен.

— Турците стигнаха до стените — простена той накрая, сядайки на леглото си и скривайки лицето си в ръце. — Ако продължава така, замъкът ще падне. Какво ще правим, Сен Клер?

Йезуитът обаче беше дълбоко заспал.

— Уилям! — извика Ребека.

Купър вдигна поглед.

— Ако замъкът наистина бъде превзет, не бива да ме оставяш да падна в ръцете на турците!

Албиносът се усмихна, погали я по косата и притисна устните си към челото й.

— Спокойно, никой няма да падне в ръцете на турците — увери я той, а после въздъхна и я пусна. — Аз лично никога не бих преклонил глава пред тях и съм сигурен че Дмитрий също не би го сторил. В подземието на централната кула е складиран доста барут, така че ако врагът проникне в крепостта, ще подпалим всичко — Купър я хвана за ръцете. — Ребека!

Девойката погледна към изпитото лице на албиноса и си спомни опасния мъж, който беше влязъл в „Сребърният дракон“. Под тази сурова маска обаче се криеше просто едно малко момче, копнеещо да бъде прието и обичано.