Читать «Любовникът на девицата» онлайн - страница 15

Робърт, неспособен да търгува от собственото си опозорено име, да подписва правни договори, или да се присъединява към търговски начинания, знаеше, че никога няма да напредне, докато петното на предателството не бъде изчистено от името му, а само кралица Мери можеше да възстанови правата му. Той зае нова шапка и нова пелерина от зет си Хенри Сидни и застана в приемната на кралицата в една влажна, мъглива утрин, докато я чакаше да излезе от покоите си на път за личния си параклис. Наблизо чакаха половин дузина други просители, и се раздвижиха, когато вратата се отвори и кралицата, със сведена глава и облечена в черно, излезе, придружавана само от две жени.

Робърт се боеше, че тя ще го подмине, без да вдигне очи, но тя хвърли поглед към него, позна го и спря.

— Робърт Дъдли?

Той се поклони:

— Ваша светлост.

— Искате ли нещо от мен? — попита тя уморено.

Той си помисли, че ще трябва да бъде прям като нея:

— Исках да ви помоля да вдигнете нареждането за лишаване от граждански права, наложено на името ми — каза той искрено. — Служих на съпруга ви при Сен Кентен и Кале и това ми струва остатъка от състоянието ми, а също и живота на младия ми брат, ваша светлост. С това клеймо върху името си не мога да започна никакво занятие, нито да оцелея. Съпругата ми изгуби наследството си — една малка ферма в Норфолк, — а знаете, че изгубих даренията, които моят баща ми беше направил. Няма да търпя съпругата ми да бъде унижавана и да тъне в нищета, задето се е омъжила за мен.

— Жените винаги споделят съдбата на съпрузите си — каза тя рязко. — В добро и в зло. А един лош съпруг носи на жена си само отчаяние.

— Да — каза той. — Но тя никога не се е наслаждавала на богатствата ми. Искаше единствено да живее спокойно в провинцията, и аз щях да й сторя по-голямо добро, ако бях направил, както тя искаше. Сега дори не можем да живеем заедно, аз не мога да търпя семейството й, а не мога да й купя покрив над главата. Аз я провалих, ваша светлост, и това е погрешно от моя страна.

— Вие сте присъствали при падането на Кале — напомни тя.

Робърт срещна погледа й с изражение, което бе така сурово и мрачно, както нейното:

— Никога не го забравям — каза той. — Това беше зле ръководено начинание. Каналите трябваше да бъдат наводнени, за да служат като крепостни ровове, но те не отвориха плавателните канали към морето. Фортовете не бяха поддържани и в тях нямаше войници, както ни бе обещано. Направих най-доброто, което можах с отряда си, но французите ни превъзхождаха по численост и умения. Провалих ви не защото не се опитах да успея, ваша светлост. Лично вашият съпруг ме удостои с похвала за битката при Сен Кентен.

— Винаги сте бил сладкодумен — каза тя, с едва доловима усмивка. — Цялото ви семейство може благодарение на чара си да си проправи път към Рая.

— Надявам се — каза той. — Защото твърде много от тях са вече там. Онези от нас, които останаха, са много унизени в тези дни. Имах седем братя и пет сестри в детската стая с мен, бяхме дванайсет хубави, здрави деца, а сега от нас са останали само четирима.