Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 59

Деймън кимва — това е достатъчно. Реакцията му изглежда хладна и твърде спокойна, но аз съм сигурна, че и той чувства облекчение. Така че се обръщам към Майлс, свивам рамене нехайно и заявявам:

— Уф! Много съжалявам да го чуя.

Всъщност вече съм го забравила. В мен отново се надига странната магия, заради която сърцето ми препуска, а дланите ми не спират да се потят. Усещам, че пак ме обзема онова неспокойно, дори тревожно чувство. Искам единствено да се отърва от тия двамата възможно най-бързо — и да хукна да търся него. Роман. Изпитвам неконтролируем глад, който трябва задължително да заситя, независимо какво ще ми струва това на мен или на приятелите ми.

Преглъщам буцата в гърлото си и започвам бавно и отмерено да си поемам въздух. Боря се да се взема в ръце, да запазя самообладание. Хващам се като удавник за сламка за слабия, почти неосезаем проблясък на здрав разум, който неизвестно как е оцелял сред свирепата битка, която бушува край него.

— И така, вече знаете всичко. Става въпрос за добрата старомодна борба за надмощие. Женски спор. — Майлс свива рамене. — Жалко, че не си падам особено по такива неща, макар че на теб може и да ти харесва.

Той махва с ръка към Деймън, който обаче бърза да разсее заблуждението му:

— Уверявам те, че много отдавна спрях да харесвам дори мисълта за нещо подобно.

Той тръсва глава, а по лицето му за миг преминава сянка — спомен за мен и Дрина, който обаче изчезва за секунди.

Майлс кимва и отново се обръща към нас:

— Макар че има нещо, за което тя е абсолютно права.

Деймън трепва почти незабележимо — сигурно вече сериозно се тревожи какво ли е въпросното нещо. Аз обаче просто си стоя до него, макар да се чувствам ужасно нервна и да не ме свърта на едно място, защото единственото нещо, което искам в момента, е той да дойде при мен.

— Тя наистина изглежда много секси напоследък. Нямам представа дали се дължи на новия й постапокалиптичен стил — прилича на комбинация от рокзвезда и циганска кралица — или на нещо друго. Но като че ли най-сетне е открила себе си и силните си страни — потръгнало й е, както самата тя се изрази, разбирате ли? А след като се луташе като изгубена душа в продължение на толкова време, сега вероятно се чувства като упоена. Най-сетне има повече възможности и сила, нормално е леко да се главозамае, нали? Така че я оставете малко на мира, става ли? Ще се осъзнае… по някое време. Засега обаче предлагам да се отдръпнем и да се опитаме да не го приемаме лично. Или по-скоро вие трябва да постъпите така — аз заминавам за Флоренция, споменах ли вече?

Кимам — несъзнателно и автоматично — като робот. Старая се да изпиша на лицето си приятно изражение, но не съм сигурна дали успявам. Надявам се поне на външен вид да изглеждам мила и приятелски настроена — и напълно съгласна с доводите на Майлс. Вътрешно вря и кипя. Беснея, защото няма да й позволя да се наслаждава на събитията, ако това включва Роман. С нея.

Просто.

Няма.

Начин.

Само че не казвам нищо подобно. Всъщност не произнасям дори дума. Само свивам рамене, сякаш това изобщо не ме засяга — и продължавам да оглеждам стаята. Просто убивам известно време, докато се появи моето любимо, синеоко и русокосо златно момче.